Queen

8. Like I'm falling.. Again and again

Дали бях достатъчно пияна да спя с учителя си или погрешните ми помисли нямаха нищо общо с алкохола?  Отговор на този въпрос нямах. Но както винаги не ми се налагаше да имам отговор, защото Себастиян отново се отдръпна от мен, така както правеше всеки път. 

- Защо го правиш? - мамка му, не можех да го разбера.  - Наистина не разбирам, Себастиян! Мил си, грижиш се за мен. Целуваш ме, а след това сякаш ти светва лампичката в главата и се отдръпваш.  Не може да продължаваш да го правиш! 

- Аз съм ти учител, мамка му!- ръката му се заби в стената на асансьора, на сантиметри от главата ми, сякаш стената му беше виновна. Аз не трепнах, но не очаквах да направи нещо подобно. 

- Е и? Ти ме вкара тук и спря проклетото нещо между етажите! Къде беше тази твоя съвест тогава? Къде беше докато ръцете ти шареха по тялото ми, а устните ти крадяха въздишките ми в това затворено пространство? Раздвоение на личността ли имаш? Учителят ми все със закъснение ли се появява? Наистина не може да продължаваш да го правиш Ломбарди! Не съм играчка, която да използваш! 

- Знаеш, че не правя това Куин. Точно това се опитвам да предотвратя, но мамка му, малката подлудяваш ме. Не съм на себе си, когато съм около теб.

- Майната Ви, господин Ломбарди! - минах покрай него и докато асансьорът се задвижваше към по- близкия от двата етажа между, които беше спрял аз останах с гръб към него. 

Слязох на третия етаж, а когато той се опита да хване ръката ми го зашлевих доста по- силно от нужното.  Да се радва, предвид това което можех да направя този шамар си беше чисто погалване. 

Качих се до последния етаж на сградата по аварийните стълби. Щом влязох в апартамента веднага бях задърпана на дансинга от Джулия и Ел, които май се бяха наговорили. Не бях в настроение за танци. Погледнах часовника на телефона си, минаваше 12, което значеше, че вече нямам рожден ден, затова се измъкнах от ръцете на сестра ми и приятелката ми, оставяйки ги да танцуват сами. 

- Ето теее, зайо. - движенията му бяха леко забавени. Опита се да ме потупа по главата, предполагам, но не ме уцели с ръка.

- Картър? - О, страхотно. И този е пиян. В ръката си държеше чаша с някакъв алкохол, но честно казано нямах идея какъв точно е. - Какво пиеш? 

Вместо отговор той се приближи и впи устните си в моите, само за секунда преди да го избутам. Все още не исках да се разделя с усещането, което остана по тях след целувките със Себастиян. Все още усещах сладникавия вкус на шоколад, който неговите топли меки устни имаха. Все пак секундата ми беше достатъчна. Не само беше пил.
- Какво си взел? - Усетих горчивия синтетичен вкус в устата му и вече знаех отговора.
- Ееекстази.
Мамка му.
- От къде го взе?
-От онзи твоя приятел, Алекс.
Мамка му. Отново. Знаех го аз екстазито на Алекс. Всъщност от всички наши връстници в бизнеса май само аз и Алекс бяхме успяли да запазим тежките наркотиците извън телата си, но той имаше едни специални, които даваше на хората които не харесва.
- Кажи ми какво виждаш Картър?
- Теб, с уши! Зайо, кога ти пораснаха такива уши. И тази музика е тооолкова цветнаа. - той започна да се смее. Сега ще се наложи да го дондуркам, по дяволите.
- Знаеш ли къде е Алекс? - никаква реакция. - Картър!
- Ооо, да! Ей там до дракона на балкона.
Ужас.
- Стой тук. Чу ли, Картър. Картър!
- Зайо, дракона ще изяде Алекс! Трябва да му помогнем! - Картър скочи като попарен към терасата, но успях да го спра преди да е излязал.
- Лоол, тигре. Успокой топката. Аз ще помогна на Алекс с дракона. Ти.. Ето вземи. - дадох му няколко салфетки, които намерих на масата до мен и молива си за устни. - Нарисувай ми това, което виждаш Кар.
- Обичам те, Куин. Сега набий този дракон.
- Разбира се, миличък.
Игнорирах думите му. Излязох на терасата и умишлено ударих вратата, която до сега беше отворена. Музиката беше почти изолирана от стъклото и стана тихо.
"Дракона" с червена коса така беше впила устните си във врата на Алекс, че имах чувството че го души.
- Може ли да се махнеш за момент?
- Моля? - Ауч. Толкова писклив глас.
- Разкарай си курвенския задник от тук, веднага!
- За коя, по дяволите, се мислиш ти? - гласът на това момиче беше най-отвратителното нещо, което някога бях чувала.
- За Дявола. Махай се! - Алекс се отдръпна от нея и я прати вътре. Знаеше какво го чака, но беше доста спокоен.
- Какво си мислиш, че правиш Алексей! Откъде ти хрумна да го надрусаш?!
Бях бясна.. Себастиян ме беше вбесил, но и Алексей допринесе.
- Не съм му бутал нищо насила, той сам го взе. Ти можеше да предотвратиш това, но като курвата която си беше заета да си навираш езика в устата на татуирания ти учител нали?
Обърнах се и докато Алексей се усети вече беше отнесал доста силен удар, който изкара въздуха му.
- Нямаш право да ми говориш така!
Той се съвзе бързо. Не знам какво направи, спарингите с него никога не завършваха добре, просто защото можехме да се бием с часове без никой от нас да победи. След секунда се намирах провесена през терасата. Държеше ме за ръцете, тогава видях прекалено големите му зеници, които почти скриваха сивото в очите му.
- А ти нямаш право да се държиш така с никого от нас.. С мен. Цяла седмица се чукаш с мен, сега идваш тук и се правиш на ангел.. Избери си, Куин! Писна ми да съм ти играчка!
- Алекс не си на себе си. Моля те, вдигни ме.
Нямаше да ме пусне. Знаех го. Но ме беше хванал по начин, от който да не мога да се измъкна освен да падна. Нямах и как да се покатеря с крака по стъкленото ограждение на терасата.
- Няма да те вдигна, Куин! Трябва да избереш! Сега! Или, мамка му ще те пусна. А след това ще скоча след теб, защото няма да мога да го преживея. Но трябва да избереш. Не може да си играеш с хората така, малы́шка. Кажи ми какво искаш от мен. Какъв искаш да ти бъда, когато се държиш така.. Не мога повече да съм ти просто приятел за секс. - той почти прошепна последното изречение. Големия страшен мафиот се беше размекнал..
- Не мога да избирам Алексей. Обичам те, повече от колкото можеш да си представиш, но да бъда с теб означава да нямам нормален живот извън мафията. От там идва и желанието да съм с Картър, той е моят шанс да бъда нормална. А Себастиян.. Той просто пали такива чувства в мен, който не мога да обясня. Не искам да избирам Алекс, защото ако трябва да го направя ще избера теб. Но не това е, което искам.
- Половината от нещата, които каза нямат логика, Куин!
- Имат, просто съм точно толкова объркана в момента.
Ръцете ми почнаха да се изплъзват. Твърде дълъг разговор проведохме.. Сякаш не висях от покрива на осемдесет метрова сграда.
- Отговорът ти не ме устройва.
Иии.. той ме пусна.
Имах чувството че съм получила инфаркт за тази стотна от секундата, в която ме пусна само за да ме хване отново и да ме преметне през терасата право в прегръдките му.
Исках да го убия, но бях способна единствено да се сгуша в него и да се разцивря като малко дете.
- Мислех, че ми вярваш.. Никога няма да позволя нещо да ти се случи, малы́шка. - галеше гърба ми с една ръка, а другата сложи под брадичката ми карайки ме да го погледна в сивите очи. - Сега вече знаеш как се чувствам. Всеки път, когато си тръгваш от мен се чувствам както ти, когато те пуснах. Многократно.. Отново и отново. Сякаш някой забива нож в сърцето ми. Сякаш падам.. Пак и пак..