Queen

6. I miss New York or I miss him..

- Алекс.. Обичам те, но не съм твоята перфектна руска принцеса!
- Повече от перфектна си, Куин. - Той нежно галеше бедрото ми с едната си ръка.
В съзнанието ми изникнаха различни картини.  Мисълта да отида на другия край на света с него, да живея с него... Просто бяхме твърде необоздани, а и характерите ни бяха твърде еднакви, за да се спогаждаме.. Просто нямаше да се получи. Аз не знаех какво да кажа, мълчах твърде дълго, а той ме гледаше в очите. Тези негови сиви очи с цвят на стоманен куршум се забиваха в сърцето ми. Не исках да го наранявам. Вече опитахме веднъж и не се получи.. Бяхме си добре като приятели, които се чукат понякога. Тишината беше станала повече от неловка, когато той проговори отново. - Трябва да се запозная с него!
- С кого? - не разбрах.
- Стига, секси глупаче..ако ти бях казал това преди седмица щеше вече да носиш годежен пръстен с диамант, колкото бейзболна топка! Всички знаят колко беше хлътнала по големия лош батко с руски акцент. Сега ми кажи за него.
- Аз съм била хлътнала по теб? Ти беше идиота, който отне девствеността ми. - все още седях в краката му и все повече се чувствах като малко дете. Панталона и колана му бяха закопчани, а моята пола си беше вече на мястото,но едната му ръка все още галеше нежно бедрото ми. Беше успокояващо.
- Не, малы́шка. Ти сама ми я даде. - той ми намигна. И не каза нищо повече. Просто си чакаше. Беше сигурен, че ще отговоря.
- Ами казва се Картър и е много мил. Предложи ми да сме заедно вчера вечерта.. - Алекс ме прекъсна грубо.
- Не, не, не.. Не за този, Куин! Разкажи ми за онзи, който ти е влязъл под кожата, не за псевдо гаджето ти. Знам, че са двама различни. - Чувствах се сякаш съм на разпит. Щом знаеш толкова много защо питаш?
- Ох, Алееекс... Хубаво! Ще ти кажа! Само.. Стига си ме гледал така де.
Бутнах го нежно и се преместих на моята седалка. Не исках да му казвам нищо за Себастиян, защото знаех че всичко, което имаше между нас беше само и единствено в моята глава.
- Запознахме се в училище.. Той е по-голям.
- О, бебче.. Моята малка Куини най-после ще има своята ученическа любоов. Може да ти помага с домашните.
- Едва ли.. По-скоро ще ми ги дава.- казах съвдем тихо.. Не знаех как ще го приеме, а и този разговор ставаше твърде дълъг...

Просто не ми беше приятно да обсъждам момчето, което ме дразнеше толкова много и май започвах да харесвам с момчето, с което туко що правих секс. Толкова съм объркана.
- Оу.. Чакай.. Оооу! По какво? - Божее, колко бавно загряваш.
- Математика.
Алекс избухна в смях. Буквално се смееше все едно от това зависи живота му.
- Стига де. Какво толкова смешно има?
- Смешното е, че си падаш по учителя си по математика, а единствените неща свързани с математика, които можеш са да броиш пари и 69.
- Идиот! Майната ти! - показах му средния си пръст, с перфектен изострен златист маникьор и пръстен с черен диамант. Беше минало достатъчно дълго, че хората ми да заловят Фелипе, така че наредих на Алексей да кара. Не му бях сърдита, но през останалия път не казах и дума. Мислите ми бяха объркани. Сетих се че не съм звъняла на Картър и Ел, когато съм кацнала за това извадих телефона си малко преди да стигнем. Имах 4 пропуснати от Ел, 14 от Картър.. Леле, това е отчайващо. Имах и две съобщения. Учудих се щом видях името на Себастиян отгоре за това и ги отворих. "Защо не си на училище..?" беше първото.
"Изпусна важен урок по геометрия, а не ти е сила." Представих си го как се подпира на капака на черното си Volvo s90 на паркинга на училището. Пуши. Косата му е прилежно прибрана. Ръкавите на бялата му риза, под която личат татусите му, са навити нагоре, а черната му вратовръзка е разхлабена. Секси е. Пише първото съобщение, а след това се усеща, че в тези пет думи си личи, че се притеснява за вчера за това пише още едно. Мръщи се на екрана. Въздъхва и слага телефона си отново в джоба.
Аз също въздъхнах. "В Рим съм." отговарих кратко. Взирах се в екрана на телефона, но ново съобщение веднага последва моя отговор. "Ще се върнеш ли?" и после още едно "Това май прозвуча отчаяно, но на Картър му липсваш. Цялото училище разбра, че сте заедно." Този идиот! Не мога да повярвам, че е казал на всички. Преди да усетя какво съм написала вече бях натиснала изпрати и прочетох "А на теб липсвам ли ти?"
"Госпожице Капоне, ако нямате уважителна причина, за да пропуснете часа ми мога да уведомя директор Диаз."
- Какво, по дяволите?!
- Какво има, Куини?
Бях забравила, че съм в колата с Алекс. А вече дори бяхме пред склада. Въздъхнах отново. Себастиян се държеше толкова.. Биполярно. В единия момент е готов да ме целуне, а в следващия пак се превръща в "г-н Ломбарди". Знам, че това не е редно, но имам чувството че се сеща че ми е учител след като направи нещо, с което да се почувстваме по-близки.
Сети се, че си ми учител, след като ми писа, а Ломбарди? Едва ли го правиш с всичките си отсъстващи ученички.
Хвърлих телефона си на таблото на колата, оттам взех пистолета си и излязох. Алекс ме настигна бързо.
- Ти ли ще го разпитваш?
- Разбира се.
- Бясна си.
- Именно.
Влязох през тежката стомамена врата. Вътре беше тъмно, влажно, миришеше на мухъл. Мразех тези складове. Предпочитах да водя разпитите в някое по-нормално помещение, но не.. Трябва да докарваме ефекта на долнопробен стар филм.
Черните ми бебчета "Louboutin"  тракаха по прашния бетон. В края на девет часовия полет си взех душ, а след това облякох кожената пола, белия топ и обувките на ток.
"Етикет" - така му казваше баба, която твърдеше, че щом съм Капоне трябва да показвам класата, която притежавам. Никога да не плача, никой да не ме вижда разбита. Винаги да съм подобаващо облечена. Тъпотии.
- Оо, малката Куини е решила да ни посети. Нужно ли беше всичкото това отвличане и завръзване. Знам, че си ти.

Всичко приключи много бързо. Фелипе си изпя всичко. Платил му някой на име Джакомо. Но не с него си имаме работа. Според Фелипе, Джакомо има няколко шефа над него докато стигнем до истинския ни враг. Общо взето не научих нищо, а когато попитах Фелипе защо ни е предал отговорът му ме срази. "Защото не мислех, че сте достатъчно умни дори да разберете, че полицията е по петите ви. Получила си всичко даром, Куин. Не заслужаваш нищо от това. Ако майка ти не беше заебала баща ти пред ултара... " Чу се изстрел и светло синята риза на вързания мъж пред мен бързо се напои в кръв. Обърнах се, а зад мен стоеше Алекс с пистолет в ръката.
- Защо го уби?
- Дразнеше ме. А и не каза нищо смислено.
- Говореше за майка ми.
- Знаеше, че ще умре и се опитваше да си спечели време. Хайде, Кей, да си вървим оттук.

Тръгнахме си и се прибрахме вкъщи. Остатъка от деня мина.. Добре. Татко реши, че щом толкова бързо съм се справила с това, с което той не би могъл имам право на почивка. С Алекс прекарахме остстъка от деня в леглото. Правихме секс, говорехме си за това какво се случва с всички фирми, говорихме си и за Себастиян и Картър. Казах му как се чувствам. И че съм объркана. А той ми каза, че Себастиян е идиот да изпусне такова момиче като мен, освен това каза че би било хубаво да дам шанс на Картър.
С Ел се чухме по телефона. Казах и, че ще остана тук до края на седмицата и ще се върна в Ню Йорк с татко за рождения ми ден. Тази година не исках нищо. Без грандиозни партита в италиански стил с торта колкото леглото ми и много непознати хора. Така беше миналата година, а партито беше организирано от баба, Ел и леля Кат. Имаше повече от 200 души. Сега не исках това. Исках само семейството си, домашно направена торта и филмова вечер. Исках да почувствам семейния уют и да превърна онзи огромен празен апартамент в дом. Знаех, че и мама и татко са живяли в Ню Йорк, преди да се преместят в Италия и чувствах някаква връзка с мама.. Представях си я разхождаща се по нюйоркските улици.
Можех да остана тук повече, да празнувам седемнадесетия си рожден ден тук, но аз бързах да се върна там.
Липсваше ми Ню Йорк! Или ми липсваше той...