Queen

3. Please, take me home!

Скъпата ми сестричка! Първото нещо, което направи щом стъпи в апартамента ми беше да дръпне всички завеси, така че да вижда града. Харесваше Ню Йорк от малка и много се радваше, че е тук, въпреки че идваше от Париж.
Веднага след като я взех от летището се разходихме из града, а след това и вечеряхме. Тя беше уморена от дългия полет.
- Е, как е живота в "Голямата ябълка"? Има ли красиви момчета в гимназията ти?
Дали има? Че те всички са красиви.
Ел е.. няма дума, която да я описва.
Малко чалната и странна в добрия смисъл, може би?
Обичаше да пътува. И да обича. Никога не е имала гадже, но за това пък всяка вечер си лягаше с различен. Винаги казваше, че тя прави своя "естествен подбор" и че когато се запознае с правилния ще го разбере. Казваше че в дългите връзки любовта и сивотата на ежедневието изместват истинската дива и неподправена страст, а тя е още млада, за да се откаже от нея. Намираше страстта и на други места, различни от готини момчета. В книгите например. Не можете да си представите човек, който по цял ден чете а след това се конти и излиза "на лов", нали? Е..това е моята сестра!
Моята прекрас..
- Не ми пипай телефона де, нахалница! - видях червеното устройство в ръцете и.
- Чакай, чакай.. кой е този?- как,по дяволите, ми отключи телефона?!
На екрана на телефона ми беше профилната снимка на Себастиян.
Беше ми писал, за да пита как са ръцете ми след днес.
- Ъм.. товаа..
- Куини? Много си бърза малката!
- Какво? Не! Това е учителя ми по математика!
- "Как си след днес, боли ли те?" -тя започна да чете разговора ни на глас. - "Не мина ми", " Директор Диаз ме извика в кабинета си, май не беше добра идея да те вкарвам в тоалетната в училище", "Определено не беше, но все пак ти благодаря".. Куин! Правила си секс с учителя си в училищните тоалетни? И защо му благодариш? Къде ти е достойнството?
- Първо иуу.. Второ ти си извратена! И трето никакъв секс не съм правила с него.
- Да бе, ти изобщо слуша ли какво четох до сега?
- Ел.. сбих се. Той ме изкара от стаята и ме вкара в тоалетната,за да промие ръцете ми. Виж!- вдигнах кокалчетата на нивото на очите и.
- Оу.. Пак си се сбила?
-Беше неизбежно! Някакъв си Маркъс, от когото всички се страхуват се мисли за страшилището на това училище и беше решил, че може да пипа дупето ми! Е вече знае, че това е забранена зона.
- Ти си луда. - сестра ми поклати глава отчаяно, а след това отиде да си ляга. Аз мислех да направя същото. Само че г-н Ломбарди беше на друго мнение.
На сутринта и двамата изглеждахме недоспали, а моите торбички под очите приличаха повече на чували...с картофи..
- Изглеждаш ужасно. - Себастиян слезе от колата си е се запъти към мен. Бях готова да го наругая за дето ме държа будна цяла нощ, но преди да кажа и дума той бутна голяма чаша с топло и ароматно кафе в ръцете ми.
- Добро утро и на теб.
- Вас. -той ме поправи. - Тук съм, г-н Ломбарди.
- О, така ли? Е, г-н Ломбарди смятате ли за нужно да уведомя Директора на училището, че тормозите ученичките си?
Той ми намигна и продължи с големи крачки пред мен.
Такъв умен идиот...
Запътих се към кабинета по физика. След като влязох почти всички разговори в стаята бързо затихнаха , но изобщо не ми пукаше за това в момента. Снощи от Себастиян разбрах по малко за всеки учител. Физикчката беше млада, красива и беше хванала окото на учителя ми по Математика, така че исках да я видя. Жуженето от гласове отново започна и сякаш пробиваше дупка в главата ми. Млъкнете! Исках да изляза от тази стая и да не се връщам повече. Но не исках да разочаровам татко повече. Исках да се гордее с мен не само за това, че мога да се бия или пък да стрелям.
Сложих слушаки в ушите си и зачаках това проклятие да приключи.
Почти бях заспала, когато пред мен застана непознато момиче. Имаше дълга гарваново черна коса, вързана стегнато на опашка. Носеше светло синя рокля и изглеждаше твърде усмихната за 8 часа сутринта.
Свалих слушалките си.
- Здравей! Ти сигурно си новата ученичка. Приятно ми е да се запознаем! - и подаде ръката си към мен. Мислех че часа е почнал, но явно на учителката ни по физика изобщо не и се занимаваше.
- Здравей. Да аз съм, Куин.
- Г-ца Стюард. Надявам се Физиката да ти е интересна. - след това се обърна и отиде до дъската. Това.. Е учителката по Физика? Може би ще се окаже конкуренция..
Ама какви ги приказвам изобщо?!
Часът по физика протичаше.. различно. Г-ца Стюард беше много надъхана, явно защото беше млада и мислеше, че ще може да промени цялата закърняла образователна система. Хареса ми. Беше твърде сладникава и мила за вкуса ми, но пък не се спече както правят всички други учители, когато влезе Директор Диаз. Аз обаче го направих, когато каза името ми. И ме повика в кабинета си. Видях подмолната усмивка на идиота Маркъс.
Край! Това беше. Пак ще ме изключат. Тате ще ме прати в пансион в някое провинциално селце на другия край на света. Ще те убия Маркъс!
- Говорих с баща ти, за вчерашната случка Куин. И той изобщо не беше доволен.
- Говорили сте с него? Можехте първо да говорите с мен? Да чуете моята гледна точка..
- Гледна точка? Куин, едно от първите правила в Амвриканското училище е да не спиш с учителите!
- Да не какво?!
- Вчера в тоалетната с учителя ти по Математика! И не отричай! Той си призна.
- Той е признал? - нямах представа какво и е наговорил Себастиян, но имах чувството че го е направил, за да ме защити.
- Да. Вече пиша документите му към университета.
- Защо?
- Как така защо? Ще го изгоня! Няма начин да го оставя в това училище! Не морално и не коректно е това, което е направил с теб.
- Не! Директор Диаз, моля ви, не го правете. А-аз бях виновна! Бях тъжна. Нямате представа колко ми липсва мама. А и татко се върна в Италия. Смених толкова училища. А той е толкова красив. Съжалявам, директор Диаз, но и аз съм жена. - сърцераздирателната ми реч имаше ефект. Латиноамериканската красавица сложи ръката си върху моите.
- Добре. Така да бъде. Но предупреди Ломбарди, че каквото и да правите трябва да е извън училището. А аз не знам нищо. - тя ми намигна, а след това напуснах кабинета и.
Трябваше да говоря със Себастиян.
Реших че днес ще пропусна училище. Видях го, в двора. Подпираше се на колата си и пушеше. О, колко си идеален, дявол те взел.
Докато вървях натам Тамара се приближи до него. Говореха си нещо, тя сложи ръката си около неговата, но той я отблъсна със скоростта на светлината.
Не можех да спра злобната си усмивка, колкото и да исках.
- Здравейте, г-н Ломбарди. Трябва да поговоря с вас.
Тамара се обърна като попарена щом чу гласа ми. Мисля че още не се беше възстановила от вчера.
- Че защо си мислиш, че би тръгнал с теб? - мразя отвратително пискливия и глас.
Фактът че Себастиян хвърли наполовина изпушената си цигара на земята и тръгна след мен обаче я издразни до краен предел.
- Пак ли отивате да се чукате, Куини? - замръзнах. - Знаете, че се говорят такива неща, нали? Че всъщност сте гаджета? И двамата сте италиянци. А и вчера, нашия учител по математика те е защитил твърде бурно. А и си личеше, че се познавате от преди.
- Ще я убия. - прошепнах го на себе си, но Себастиян беше достатъчно близо, за да го чуе. И хвана ръката ми. Ехоо, трябваше да показваме точно обратното.
- Дори се държат за ръце? О, малка Куини.. Как е в леглото учителя по математика. Чакай само директорката да разбере за това. Ще депортират и двама ви. Баща ти ще бъде толкова разочарован, Куини! Горката ти майка, едва ли би се гордяла, че е умряла за да даде живот на такъв човек! - опитвах се да запазя самообладание, но бързо се отскубнах от ръката на момчето до мен. Къде ми е пистолета. Мамка му, ще я убия! Нямаше право да говори за родителите ми. От къде изобщо знаеше толкова много.
- Дявол да те вземе Себастиян, пусни ме!- Но той ме беше хванал с ръце през кръста. Можех да го поваля! Но не исках да показвам това пред нищо не подозиращите ми съученици. Не трябваше..
- Куин. Моля те. Да си вървим. - Себастиян ми говореше тихо, така че само аз да го чувам. Сърцето ме болеше от думите на кучката.
Тя се беше скрила някъде, явно когато съм тръгнала към нея.
- Ще я убия! Кълна се, ще я убия! - и аз говорех тихо, нямах сили. Очите ми се напълниха със сълзи. Усещах, че ще получа паническа атака.
Отказвам се! Мамка му искам вкъщи!
- Моля те, заведи ме удома. - След това се сринах в ръцете му.
Не бях плакала от години. Просто всичко случило се през последните месеци сякаш ме връхлетя. Наистина ли мама не би се гордяла с мен. Тя е била толкова добра. А аз..? Усетих топлите ръце на Себастиян около тялото ми. Усетих аромата на Армани. И целувката му на косата си.
Мислите ми летяха в различни посоки и не исках да отварям очите си.
Толкова бях наранена от думите на Тамара. Дали беше права..?