My life turned 360 degrees

Глава 9

Таксито спря и аз се измъкнах от превозното средство, след като платих.
Въздъхнах и се запътих към входа на блока си.
Отворих раницата, която бях преметнала през рамо и зарових вътре, в търсене на ключовете си.
Когато ги открих, побързах да се справя с ключалката и се шмугнах вътре.
Обикновено използвах стълбите, въпреки, че бях на седмия етаж, но тази вечер единственото ми желание бе да се прибера по-бързо, затова изполвах асансьора. Докато той се изкачваше към зададения му етаж, аз приготвих ключа, от който се нуждаех, за да отворя апартамента си.
Пиюкащ звук оповести спирането на асансьора на седмия етаж. Излязох от него и в мига, в който кракът ми прекрачи прага на входната врата и тя се хлопна зад гърба ми, аз се облегнах на нея и започнах да се свличам надолу, докато задните ми части не докоснаха пода. Прибрах колене към тялото си и обвих ръце около тях. Извъртайки главата си на страни , я отпуснах върху капачките на коленете си.
Имах нужда да премисля всичко. В главата ми се появи, като лента на филм, всичко случило се тази вечер.
Започнах да изреждам на ум:
1.Бях станала свидетел на пребиване.
2.Проявих смелост каквато дори не знаех, че притежавам, спасявайки един човек от вероятна смърт, защото като гледах с какво озлобление го нападаха, най-вероятно щяха да го бият, докато и последния му дъх излезе от устните му..Меки и чувствени устни, създадени да бъдат целувани..
Я пак?Какво ми става, да му се не види? Аз бях Валентина Макклийн! Никога не се бях интересувала от момчета и нямаше и да започна.. Нали?
Избутах тези си мисли в някое тъмно ъгълче на съзнананието си и продължих да размишлявам.
3.Този човек се казваше, Даниел.
4.Покани ме у тях и ми направи.. какао?Странно.
5.Даде ми номера си, преди да се кача в таксито..Чакай малко!Номерът му!
Хвърлих се към раницата си и вдигайки я, изсипах съдържанието ѝ на пода. Огледах изпадалите неща и се разрових в тях.
Пластмасов телефон, куп учебници, програма, шише с вода, фиби, червило..
Въздъхнах отегчено и приближих въпросният грим към лицето си, оглеждайки го. Червено червило Amnezia. Извъртях очи.Майка ми отново се опитваше да ме подтикне към носенето на грим. Щяла съм да привличам момчешките погледи.
Как ли пък не.
Тя така и не разбра, че в близките десет години това нещо няма да припари до устата ми.
Едно малко листче отвлече вниманието ми от мислите, които бяха изникнали в главата ми.
- Ето го! - Извиках тържествуващо аз. Листчето с телефонния номер на Даниел.
Изправих се и се запътих към моята стая.
В този момент се радвах, че не отказах на майка си да ми купи Huawei, за резервен телефон. След като видя колко често с братовчедка ми ги бъркаме, ако нейният въобще можеше да се нарече телефон, настоя да ми го купи като резервен.
Влязох в стаята си и опипвайки стената, затърсих ключа за лампата. Щом светлината огря цялата стая и очите ми привикнаха към нея, се запътих към бялото си бюро. Отворих едно от чекмеджетата и извадих черната кутия.
Щом телефона беше в ръцете ми, а новата сим карта на определеното ѝ място, въведох номера на Даниел и се зачудих дали да му се обадя или да му напиша съобщение..
В крайна сметка избрах второто. Пръстите ми забарабаниха по екрана.
Дотук SMS -ът, гласеше.
"Прибрах се успешно."
В мига преди да го изпратя се спрях и добавих колебливо  "Добре ли си? ".
Оставих телефона си на леглото и се запътих към гардероба. Извадих си бельо и сухи дрехи, които оставих до телефона.
Взех си хавлия и тръгнах към банята, която се намираше в дъното на коридора. Имах нужда от един дълъг, отпускащ душ, който възнамерявах да взема.