My life turned 360 degrees

Глава 1

Стоейки сама на последния чин, се взирах в природата навън.Беше началото на учебната година.Макар и калифорнийското лято да продължаваше, моето бе свършило.Отново трябваше да търпя досадните си съученици, да не говорим, че тази година те щяха да бъдат по-големи от мен.Да, точно така.Прескочих една година, защото знаех учебниците от корица до корица.(Майка ми беше учителка на дванадесети клас миналата година, затова имах достъп до учебниците за горния клас.)Чудя се какво ли ще измислят новите ми съученици, за да ме подиграват?Е, и без това за мен нямаше особено значение...
Една птичка прекъсна размислите ми.Беше кацнала на перваза на прозореца, съвсем близо до мен.Усмихнах се.
Щеше ми се и аз да имам криле, за да мога да полетя. Би било прекрасно да мога да се рея сред облаците...
-Ученици, госпожицата, седнало на последния чин до прозореца е новата ви съученичка...която очевидно се рее сред облаците. - натърти класният ни ръководител.
Последното ме извади от унеса, в който бях попаднала.Отклоних погледа си от птичката и го насочих към учителят и съучениците си, само за да видя как 26 глави са се обърнали към мен и ме гледат, подхилквайки се.
-Госпожице, бихте ли се представила на класът? - попита класният ръководител подканващо.
Искаше ми се да кажа "Не", но какъв ли избор имах?
Изправих се и съобщих името си на чакащия клас.
-Казвам се Валентина Макклийн...
-Валентина? - прекъсна ме едно русокосо момче от първите чинове - Това ми звучи като валентинка за Свети Валентин!Името би подхождало повече на момиче, което не е толкова грозно, че да не е получавало валентинка през живота си. - думите на нахалното човече отпред бяха посрещнати с хихикания.
Преди да успея да си отворя устата, за да му отвърна, едно момиче седящо на съседната колона, близо до мен, каза:
-Вижте кой го казва 'големия красавец'. - тя умишлено проточи последните си думи.
-Да, красив съм . - отвърна надменно момчето.
-Даааа, точно затова последното ти гадже те напръска с лютив спрей в лицето, когато се опита да я целунеш. - парира защитничката ми.
Сред съучениците ми имаше различни реакции: едно момиче от предните чинове се размърда неудобно, очевидно въпросната приятелка, нахлното човече се снижи, но повечето ученици се смееха.
Явно учителят бе свикнал на такива размени на остроумия, защото не се намеси.
Аз седнах и се наклоних към момичето, което се бе изрепчило на русия отворко:
-Хей, благодаря ти. - казах и й се усмихнах приятелски.
-За нищо.Ние жените трябва да се подкрепяме, нали? - смигна ми тя и се усмихна лъчезарно.