My life turned 360 degrees

Глава 5

Извървяхме останалото разстояние до къщата на Даниел, в мълчание.
Стояхмехме пред вратите на черна, наскоро боядисвана ограда.
Даниел внимателно махна ръката си от раменете ми и се изправи, отивайки до оградата. Бутна едната врата и ми направи знак да вляза, като самият той навлезе в двора на сградата.Последвах го.

Чудех се дали след всичко, което му наговорих, ще ми даде да използвам телефона у тях?Държах се много грубо и колкото и да ме беше ядосал не трябваше да му говоря така.
Въздъхнах унило и за малко щях да се блъсна в гърба му. Бяхме прекосили двора и изкачили стълбите на предната веранда, а аз дори не бях забелязала. Забелязах, че входната врата беше в старинен вид, дори имаше едно от онези старинни чукчета, които са се използвали преди появата на звънците. Верандата беше боядисана в бяло и пред прага имаше изтривалка с надпис "Добре дошли".

Той започна да претърсва джобовете на якето и на дънките си, в търсене на ключовете си, но явно не успя да ги намери.
Тъкмо се канех да го попитам дали вътре няма някой, който да ни отвори, когато той се наведе и повдигна една от  големите саксии, обграждащи масивната входна врата, изваждайки малък сребърен ключ от чинийката на растението.
Подсмихнах се.Може да семейството му да беше заможно, но мястото за криене на ключа си оставаше класика.
Явно семейството му не си падаше много по модерните системи за заключване.Да си призная предвид това колко голяма беше сградата очаквах някакъв скенер за пръстови отпечатъци или нещо от този род.
Явно имах прекалено голямо въображение.

Загледах се в ключа.Не беше ли прекалено малък за ключалката?

Даниел ме изненада със следващите си действия. Той постави саксията на мястото й и се пресегна към тази, стояща от другата страна на вратата. Избута я настрани и пред погледа ми се откри попти незабележима малка черна ключалка.О, да тук определено щеше да влезе сребърното ключе.
Даниел коленичи на пода и вкара малкия ключ в не много по-голямата ключалка.
Завъртя го.След това му действие входната врата се плъзна настрани, откривайки пред изумения ми поглед потъналото в сумрак антре.
-Уау. - не се сдържах и възкликнах аз.
Даниел се изправи, подсмихвайки се.
-Мадмоазел. - каза шеговито той, имитирайки френски акцент, като ме подканваше да вляза навътре.
-Мосю. - отвърнах аз имитирайки разваления му френски.