My life turned 360 degrees

Глава 4

След като се здрависахме попитах - Живееш ли наблизо?
-Да. Виждаш ли сградата точно срещу нас? - попита Даниел, сочейки ми въпросното място.
Трябваше да положа сериозни усилия, за да видя въпросната сграда, заради силния дъжд, който валеше, но накрая кимнах утвърдително.
-На кой етаж е апартаментът ти? - попитах.
Той ме изгледа изненадано.
Какво, толкова бях казала, недвоумявах аз?
-Аз и родителите ми сме собствениците на сградата. - отвърна ми след няколко мига Даниел.
Погледнах го слисано.Мозъкът ми още не можеше да възприеме дадената му информация.
Той и родителите му бяха собствениците...еха...
След около минута се отърсих от унеса, в който бях попаднала.
Побързах да се изправя.Това беше грешка.
От бързата промяна на положението на главата ми, пред погледа ми се появиха черни петна.Режещата болка, която бях изпитала преди, докато се опитвах да приклекна до Даниел, се завърна с пълна сила.
Залитнах напред и точно в мига преди да се строполя на мокрия асфалт, усетих как две мъжки ръце се обвиват около кръста ми, задържайки ме да не падна, като вместо това двамата тупнахме на земята.
Даниел ме придърпа към гърдите си и прошепна в ухото ми:
-Май не само върху мен са били нанесени щети?
Когато погледът ми се проясни и болката започна да отшумява, думите му достигнаха до мен.

-Когато започнаха да се изнизват забързано покрай мен, Еврой ме удари в лицето. Успях да се извъртя, достатъчно, за да предодвратя, сигурното счупване на носа си, но юмрукът му улучи дясната ми скула.Силата на удара ме запрати в близката стена и си ударих главата. - обясних аз.
Даниел изпсува зад мен.
-Мръсно копеле... - изръмжа той. - Приемам, че посегна на мен, но да вдигне ръка срещу беззащитно момиче? - в гласа му се усещаха гняв и ненавист.
Бавно извъртях и повдигнах главата си, поглеждайки го в очите.
Осъзнах, че се намирам в скута му.
Побързах внимателно да се изправя.
Бузите ми се бяха обагрили в червено. Сигурна съм, че някой мак, щеше да ми завиди за наситения цвят.
Само се надявах Даниел, да не го беше забелязъл.

Той ме наблюдаваше, подсмихвайки се леко.Да, определено го беше забелязъл.

Оплезих му се, а той се усмихна развеселено.
Леко се приведох напред, подавайки му ръката си.Той погледна ръката ми, а после мен и погледът му отново се върна към протегнатата ми длан.
За момент си помислих, че няма да приеме помощта ми, но миг по-късно усетих как топлата му ръка се обвива около моята.
Щом се изправи, продума:
-Благодаря. - топлината, която почуствах в гласа му ме, накара да изтръпна цялата.
Усетих как усните ми се разтягат в усмивка.
Ама, какво ми ставаше?
-Можеш ли да вървиш? - попитах го загрижено.
-Мисля, че да.

Крачка по крачка, макар и бавно, ние започнахме да се придвижваме към дома му.
Погледнах го.Устните му образуваха тънка права линия, лицето му беше бледо, а по челото му бе избила пот от усилието да не показва, колко много го боли.
Това беше мъж.

Усмихнах се. Хванах ръката му и я преметнах през рамото си.Той ме погледна изненадано, но въпреки това си позволи да прехвърли част от тежестта си върху мен.
Вървяхме в тишина, която той наруши след няколко мига.
-Как мога да ти се отплатя за това, което стори за мен?
-Не искам нищо в замяна. - като само след миг добавих - Всъщност ще ми позволиш ли да използвам телефона у вас, за да си извикам такси?
Той ме погледна изненадано, след което продума:
-Очуден съм, че искаш само това и...-
Изгледах го намръщено.Явно той бе забелязал ядосания ми поглед, защото не довърши изказването си, а попита:
-Какво има?Да не би да казах, нещо неправилно или...
-Ти какво си мислеше, че ще поискам? - прекъснах го аз - Пари в брой ли?
Не исках да прозвучи толкова грубо, но изказването му ме беше ядосало.
Никога не съм можела да контролирам гнева си... особено, ако някой адски ми излазеше по нервите, както беше направил Даниел с глупавото си изказване.

Въпреки това не трябваше да бъда толкова рязка.
-Извинявай, че се държах грубо, но ме ядоса с изказването си. - опитах да се извиня аз.Нервно прокарах ръка през косата си. - Не се обиждай, но това, че хората, сред които се движиш ценят повече материалните неща, не означава, че всички го правим. Помохнах ти, защото имаше нужда от помощ, а не защото щях да чакам отплата.