I just wanna be yours

16.Глава

Бях се прибрала вкъщи и първото,
което направих бе да си взема душ.
Стоях дълго във ваната, но чух  телефона ми и навлякох набързо халата и излязох.

-Какво стана, добре ли си ?-попитах, разтривайки нервно тила си.

-Много ли се изплаши за мен ?-засмя се в слушалката 

-Отиди на лекар.-казах

-В момента съм в болницата, идва моят ред ще затварям.

-Обади ми се по-късно.

-Хубаво.

Затвори ми и въздъхнах облекчено.
Сигурно Итън го е закарал.Дали да не му звънна ?Не, няма смисъл.Не би ми вдигнал, по-добре да отскоча до тях.

Облякох се и преди да изляза поръчах на Оливия да направи от любимите ми закуски като се върна.

***

Паркирах пред дома на Томпсън и слязох от автомобила.Запътих се право към входната врата, но познат глас ме накара да се обърна.

-Нияя !-Джейн се затича към мен.

Обви ръцете си около краката ми и вдигна високо глава към очите ми.

-Дойде да си поиграем ли ?-попита развълнувано.

Дарих я с усмивка и преместих вниманието си върху Диего.Лицето му беше подуто и синьо.

-Добре ли си ?Съжалявам, очевидно е, че не си добре.Как се случи това ?Нали бяхме заедно ?

-Няма значение как се е случило.-отвърна с усмивка.

Ето това харесвах у него, каквото и да се случваше той винаги се усмихва, показвайки, че всичко е наред.За разлика от Итън, на когото вечно му вали и гърми над главата.

-Итън тук ли е ?-попитах

-Не се е прибирал.

-Далш ще може ли да го изчакам тук ?

-Разбира се, нещо за пиене ?

-Не, благодаря.

-Няма ли да си играем ?-попита с тъжен глас Джейн, все още залепена за мен.

Бях забравила за нея.

-Разбира се, че ще играем.Отиди да се скриеш и после ние с Диего ще дойдем да те потърсим.

Тя кимна и изтича напред със светлинна скорост.Запъти се към къщата и я загубих от поглед.

-Ще е добре и ти да се скриеш.-подшушна ми Диего

-Защо ?-повдигнах едната си вежда