15.Глава

204 13 0
                                    

Лутах се доста, докато намеря такси.
Видях едно и махнах на шофьора да спре, но той дори не ме отрази.Така стана и със следващите три и накрая се отказах.Потърсих номерът на Кевин в телефонния указател и щом го намерих цъкнах на него.

Казах му да дойде и обикалях нервно, докато го чаках.

-Пак се срещаме, а отворко ?-появи се една мутра с червена бандана на лицето.

-Разкарай се, имам си достатъчно проблеми.

-Трябва да се научиш, че с нас шега не бива.-пристъпи към мен

Разтрих слепоочията си и се молех шофьорът да дойде скоро, в противен случай щеше да стане лошо.

-Какво искаш ?

-Уважение.-каза, след което се качи на мотора си и отпраши нанякъде.

Какъв странен тип..

Черната кола спря пред мен и се качих в нея.Облегнах се назад и затворих уморено очи.

-На къде да карам ?-попита Кевин

-Към гробищата.

-Към кои по точно ?-попита

-Как към кои ?

-Има няколко гробища в града.В едните се погребват само заможни хора, другите са за простолюдието.
Също така имаме и стари гробища, имаме и нови.

-Добре, разбрах.Ще обиколим всички.

Без да ми задава излишни въпроси запали колата и потеглихме към първите.Нямаше го там и се наложи да обиколим другите две.Там също не успяхме да го намерим и затова го набрах.

-Къде си ?-попитах

-Все още съм тук, ти къде си ?

-Търся те.

-Ами побързай, защото ме хваща параноята.Май виждам призраци.

-Добре, не затваряй.-казах и се опитах да проследя обаждането.

Не съм добър с технологиите, но научих някои неща от Карл и брат му.

-Идвам.-казах и започнах да давам насоки на Стив.

След още няколко минути пристигнахме и слязох от колата.
Бяхме пред занимарените гробища.
Огледах се, но беше прекалено тъмно.

-Виждам те.-каза Диего-Аз съм зад..-разговора прекъсна, заради входящото обаждане от Морис.

Изпуфтях и му затворих.Намери кога да ми звъни.

-Диего !-изкрещях и в същия миг нещо ме сграбчи за врата.

I just wanna be yours Où les histoires vivent. Découvrez maintenant