I just wanna be yours

18. Глава

Диего и Морис се прибраха, а аз реших да се поразходя сам на чист въздух.Беше някъде към четири и нещо сутринта, а не ми се прибираше.Бях изтрезнял и умората в мен наделяваше.По едно време  спрях пред блока, в който живееше  Зоя.Мислих дълго преди да вляза в него.

Стоях подпрян пред вратата и  почуках двукратно.Сигурно спеше, изобщо не се замислих за това.
Отдръпнах се от рамката и тръгнах обратно към ансансьора.

-Итън ?-чух гласът и зад мен

Беше по черна, прозрачна нощница, която едва прикриваше някои части на тялото и.Изглеждаше изненадана да ме види или по-скоро се е уплашила от начинът, по който изглеждах.

-Здрасти.-поздравих

-Добре ли си, кой ти причини това ?-хвана лицето ми в шепите си

-Добре съм, имах боксов мач.

-Ела, влез.-отвори вратата по-широко, за да мина.

-Да не те притеснявам ?

-Не, не спокойно и без това цяла нощ сън не ме лови.Добре направи, че дойде.Искаш ли нещо за пиене ?

-Имаш ли някакъв алкохол в хладилника ?-тръснах дясната си ръка, заради парещата болка.

-Имам бира.-провикна се от кухнята

-Донеси ми една.-казах и се настаних удобно на дивана в малкия и хол.

По телевизора вървеше някакво тв предаване.Тази пареща болка по цялото ми лице и тяло не ме оставяше.Болеше ме всяка една кост и всеки един мускул.

След малко блондинката се върна с две бирени кутийки.Настани се в скута ми и ми подаде едната.Отпи от своята и след това я остави върху дървената кафе масичка.

Прокара пръсти през косата ми, правейки въртеливи движения и на лицето и се настани закачлива усмивка.

-Знаеш, че мога да те накарам да се отпуснеш.

-Знам, затова съм дошъл.

Оставих бирата си до нейната и придърпах лицето и, за да я целуна.

-Но първо трябва за ти промием раните, плейбой..-изкикоти се, изправяйки се от мен.

Затворих очи и се облегнах назад.
Чувствах се толкова добре след тази вечер.Разбира се, като изключим физическото ми състояние.Важното бе, че смазах Бен и накарах тренера да се гордее с мен..