I just wanna be yours

20. Глава

След миг Джейн се върна сама, избърса очите си и тръгна напред без дори да ме погледне.

-Хей Джейн, изчакай ме.-затичах се към нея.

Ходеше със скръстени ръце пред гърдите си и изобщо не ме отразяваше.

-Джейн..-клекнах до нея, хващайки я за малкото и рамо.-Извинявай.

-Ти си като татко Итън, само Диего и Ния са ми истински приятели.
Постоянно се правиш, че имаш работа навън и вече не искаш да си играеш с мен.Днес дори ме забравихте, стоях два часа навън с мис Хюйт, а знаеш каква е гаднярка.-оплака се

-Добре, съжалявам.Повече няма да ти крещя и да те забравям.-прегърнах я

-Ще останем ли за вечерята ?-попита, извивайки крайчетата на устните си в лека, несигурна усмивка. 

-Не можем.-прошепнах и усмивката и падна.

-Ния беше тъжна, нека останем.-настоя

-Добре, ти влизай.Аз ще поговоря с баща ти и идвам.-отвърнах и направих знак на таксиджията да тръгва.-Ало, Морис ?

-Какво има, всичко с Джейн наред ли е ?-попита

-Да, нищо особено.Малко е кисела и настоява да вечеряме при една приятелка.-съобщих

-Каква приятелка ?-можех да усетя как бръчка чело в момента

-При Стела.-въздъхнах, защото ми се наложи отново да го излъжа.

-Хубаво, след вечерята веднага вкъщи.-нареди

-Добре.- затворих и се насочих към вратата.

-Ния в стаята си ли е ?-попитах възрастната жена, която сервираше вечерята.

Джейн се беше настанила на дивана и гледаше нещо на телевизора, сякаш си е у тях.

-Да втората врата, в дясно.-обясни и кимнах, че съм я разбрал.

Качих се до горе и като стигнах до вратата и допрях ухо.Беше грабна тишина.Почуках двукратно и се чу силен шум от счупване на нещо.

-Разкарай се Матилда !-изкрещя

-Итън е.-казах и вратата се отвори рязко.

-Защо все още си тук ?-лицето и беше зачервено и цялото обляно в сълзи.

Видях, че държеше дясната си ръка зад себе си, сякаш криеше нещо.
Влязох в стаята без нейно позволение и видях димът, идващ от навитата цигара.