I just wanna be yours

33. Глава

- И кога ще получа шанса си ?-попита след дълго мълчание, в което се опитвах да избягвам погледа му и се правех, че чета.

- Търпелив ли си ?-повдигнах вежда, забила глава между редовете.

- По принцип да.-каза до мен

- Тогава не виждам проблем.-отвърнах и прелистих на следващата страница.-Но естествено няма да ти се получи, ако разбера, че отново си ходил при друга.

- Нали не сме заедно, какъв е проблема ?-попита

- Въпреки, че не сме заедно не преспах с Бен тази нощ. Не е нужно да си във връзка с човека, когото обичаш, за да останеш лоялен към него и да проявиш малко уважение към чувствата му.

- Но ти се искаше да преспиш с него, така ли да разбирам ?-попита

- Само това ли успя да чуеш от всичко ?-попитах разочарована.
Виждайки, че скоро ще се скараме, се реших да сложа край на разговора и да го отпратя в стаята му.- Лека ти нощ, тогава.-треснах книгата на нощното шкафче до телефона ми и скръстих ръце, чакайки го търпеливо да стане и да излезе. Но беше като закован за това легло и не помръдна.

- Чакай, чакай, чакай..-засмя се сухо-Не ми отговори на въпроса. Щеше ли да отидете у тях и да му пуснеш или само щеше да останеш да спиш там ?

- Зависи как щяха да се развият нещата.-отговорих му, както той отговори на предния ми въпрос.

- Какви са тези малоумни
отговори ?- попита, изправяйки се в седнало положение.

- До преди два дни си навираше езика в устата на онази пръчка, а сега ме разпитва какво съм щяла да правя с Бен. Влюбен бил, ама ходеше у Зоя ден през ден, нали ?-започнахме да се надвикваме и нещата изобщо не вървяха на добре. - Мислеше, че не знам ли ? Филип ми разказа всичко.-изправих се на неговото ниво на очите и сега той, съвсем помръкна след последното, което изръсих.

- Ту с Бен, ту с Филип..-измърмори, прехвърляйки горещата топката на мен, за да се изкара невинен.- Реши най-после с кого искаш да си и тогава ми давай акъл.

- Ами ти като не ми обръщаш внимание, естествено, че ще ходя да го търся от други.-казах и той ме изгледа гневно. Посегна към възглавницата, на която лежеше до преди малко и ме замери с нея. От удара залитнах назад и лицето ми се скри от косата.

- Внимание ли искаш ?-чух го да казва-Моето не ти е достатъчно, така ли ?

Изобщо не очаквах, че ще ме удари.
И не беше удар на шега, направи го нарочно. Гневен е, защото отново не е по неговото. Прокашля се нервно, осъзнавайки грешката си и се пресегна към мен, но се отдръпнах.