31. Глава

145 13 1
                                    

Останах в болницата докато се появи баща ми. Не спря да ми крещи и да ме обвинява. Обиждаше му, че съм ненормална и съм била заслепена от омраза. Преглътнах всичко, но след последното, което каза за майка ми не издържах. Каза, че съм била досущ като нея. Забременяла е само и само, за да я вземе за жена, защото е била обсебена от него. Нарече я умопобъркана и неморална кучка,  която никога не е искала да има деца. Създала ме е единствено, за да бъде с него, а след раждането е отнела живота си..

Живеела съм в измислена приказка. Всичко, в което съм вярвала досега не е било истинско. Вече дори не знаех какво да правя и къде да ида. Съмнявам се дали изобщо ме е обичал. Майка ми му е вързала ръцете с грижите за мен и така е изгубил младостта си.

За какво ли живеех ? Защо ли продължавах да дишам ? Какво търсех на този свят като съществуването ми е било никому ненужно. Лутах се оттук до там, ритана като футболна топка от хората, които обичах. Бях виновна за инцидента с Матилда, не отричам. Но татко така ли трябваше да постъпи с мен. Зае страната на жена, която познава от месеци.

Бях спряла колата си на един хълм и наблюдавах залязващото слънце.
Мразовитият януарски вятър брулеше косите ми и изтриваше солените сълзи по бузите. Преди да дойда тук звъннах на Бен, защото така го почувствах отвътре. Имах нужда да споделя на някого, а  само той ми вдигна. Чух спиране на кола и се обърнах, за да видя, че е дошъл.
Като слезе ме погледна изплашено.
Сигурно заради кръвта по лицето и дрехите ми.

- Какво по шибаните дяволи си направила ?-попита, приближавайки се.-Чия е кръвта по лицето и ръцете ти ?-попита

- Стана инцидент, благодарение на който разбрах, че живота ми е бил пренаписан от великия автор на всички времена, баща ми.-изрекох с крива усмивка, сключвайки ръцете си една в друга.

- Какъв инцидент ? Говори направо.-вкара ръце в джобовете си.

- Бутнах жена му по стълбите.-изплюх и той избухна в смях-Смешно ли звучи ?

- Извинявай, но това го очаквах. Честно. Тя добре ли е ?-попита, опитвайки се да остане сериозен.

- Жива е, има рана на челото. Уверих се, че баща ми държи повече на нея, отколкото на мен.-отвърнах

- Познато.-рече-Същото ми се случи, когато моя се омъжи повторно. Същите емоции, същите чувства.
Направиха си дете, а мен заеба на заден план.

I just wanna be yours Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum