I just wanna be yours

27. глава

Ethan' s pov

Притеснявах се за Ния, не можех да се свържа с нея. Карл ми звънна, за да ми каже, че преди минути е била при него за някакви кристали. Миналата седмица две момчета са загинали от тях. Не мога да позволя да и се случи нещо заради мен. Каза ми също, че се е качила в колата на Бен и са отишли на някакво парти.

Бях се прибрал у нас, за да се изкъпя и да се оправя за излизане. Звъннах на няколко стари приятели, за да разпитам за купоните тази вечер.
Един от приятелите на Бен щял да урежда някакви бизнес сметки тази вечер. Не успях науча подробно. Морис не се беше прибрал все още, а Джейн отново щеше да остане сама. Диего тези дни никакъв го няма. Не искам да я оставям с Жазел, но нямах кой знае какъв избор. Ще се постарая да се прибера по-скоро. Единствено се надявам да не се забъркам отново в проблеми.

Nia' s pov

- Тук е страхотно, толкова ми е хубаво !- изкрещях, надвиквайки музиката, докато танцувах с Бен.

- Знаех, че ще ти хареса.-извика до ухото ми.

- Да отидем ли на по-тихо ?Искам да пробвам кристалите.-казах

- Има време, ще ги пробваш по-късно.-отвърна, завъртвайки ме

Докато танцувахме един от хората му го извикаха и той ми прошепна, че няма да се бави. Огледах се и отидох до масата ни. Надигнах чашата си с коняк на екс и с залитащи движения се насочих към една от долните стаи в къщата, която представляваше килер за зимни кожуси и ботуши. Затворих вратата след себе си и тъмнината ме обгърна в прегръдките си. Светнах фенерчето на запалката и изкарах пакетчето от сутиена си.

- Мамо, прости ми.-промълвих и се заех да ги натрошовам със запалката.

Разпилях малко количество на пода от праха и оформих три криви линии. Наведох се, запуших с пръст едната си ноздра и вдишах с другата. Силна остра болка ме сряза между двете очи и гърлото. Прокашлях се силно, борейки се за глътка кислород и избърсах течащия си нос. Облегнах се назад и докато чаках ефектът на еуфорията се заслушах в песента, която звучеше отвъд стените.  Беше същата, като онази вечер, в която целунах Итън за пръв път. Нищо не помогна да го забравя, нищичко.

Ядосах се още повече на себе си и се наведох за втората линия. От носа ми повече струя кръв. Избърсах я с дланта си и отново се облегнах назад. Главата ми леко се замая и започнах да виждам странни цветни петънца да подскачат във въздуха. Бяха в най-различни вълнообразни форми. Ботушите започнаха да потропват, задвижвани от невидими нозе. Музиката изведнъж спря, а  после се усили рязко. Изправих се от земята и направих крачка напред, но пода пропадна и изпаднах в друга вселена. Отворих вратата и ме посрещна цял рай. Всичко беше цветно и забавно. Лицата на другите бяха изкривени и ме караха да се смея. Къщата започна да се клати наляво-надясно и изведнъж се обърнах с главата надолу. Не можех да спра смеха си. Всички ме зяпаха странно, но изобщо не ми пукаше. Видях Бен в далечината да си говори с Танър, неговият приятел и стигайки до него пътя ми се стори като километри. Всичко се въртеше на зиг-заг. На няколко пъти се препънах и накрая реших, че е по-добре да ходя боса. Захвърлих токчетата си в някаква посока и усетих гаделичкащо усещане под краката си.