I just wanna be yours

1-ви Пролог

Стоях на стола и бях доста напрегнат.Дланите ми се потяха и потропвах нервно с крак.

-Започваме след 3-2-1..-започна да брои мъжът пред камерата.

-Как се чувствате господин Томпъсн?-попита интервюиращата

-Добре,благодаря ви за поканата.-усмихнах се

-Удоволствието е наше,трудно ли стигнахте до върхът на вашата кариера?Как постигнахте всички тези успехи?Имахте ли хора зад гърба си?-затрупа ме с въпроси.

Загледах се в една точка и изпаднах в транс.В главата ми започнаха да изкачат спомени като на някоя филмова лента..

*Ретроспекция

Някои хора се раждат,заобиколени от прислужници и голямо сплотено семейство.Имат закрила,дом,пари и власт.Не знаят какво е да си отраснал с непрестанна болка и омраза в сърцето.Никога не биха се опитали да те разберат.

Съдбата реши да ме лиши от родители в най-крехката ми възраст.
Още при раждането ми съм бил оставен пред вратите на сиропиталището.

Тук измина детството ми,което дори не мога да го нарека такова.Беше пропито със страх,гняв,омраза и болка.Докато децата на моята възраст си играеха безгрижно навън,на мен ми се наложи да порасна.Всеки ден си задавах един и същ въпроси.

Защо нашите изобщо са ме създали, като са нямали желание да поемат отговорност?Защо майка ми е предпочела да ме роди,пред това да направи аборт?Толкова ли съм ужасен,че чак никой не иска да ме осинови?

Нямах желание да ги търся,нито пък да ги виждам.Ще ги проклинам до сетния си дъх,ще проклинам и деня,
в който се родих.

Първите 10 години от живота ми прекарах в самота.Никой не искаше да си играе или говори с мен.
Момиче на име Дарси прекара точно 6 месеца тук,но бързо я осиновиха.
Беше добра,прекалено добра.
Споделяше играчките и храната си с мен.Когато си тръгна ми беше доста кофти,отново бях останал сам.

Вечерите ги прекарвах доста
трудно,заспивах с парче стъкло под възглавницата си.Всъщност изобщо не можех да спя.Постоянно бях нащрек.Петима от по-големите момчета винаги правеха мръсно на по-малките.Нямах търпение за деня, в който ще се разкрам от тази дупка.

Не понасях миризмата тук,сякаш ни тровеше бавно и мъчително.
Най-ужасно бе,когато валеше дъжд.
Понеже покрива не беше в много добро състояние имаше течове.