I just wanna be yours

25. Глава

След часовете се прибрах у нас, за да се преоблека и оправя за плажа.
Взех си слънцезащитен крем, очила, и едно прозрачно светло синьо наметало за банския. Облякох отгоре плажна бяла рокля и си обух бежавите сандали. Напръсках се обилно с новия си парфюм от колекцията си и защипах косата си с шнола. Погледнах се за последно в огледалото и въздъхнах. Опънах белия плат на роклята около талията си, за да видя тлъстия си корем. Не се харесвах, не изглеждах добре. Не бях мръднала и с един килограм надолу. Бях си същата дебеланка и със сигурност проклетницата Зоя няма да пропусне възможност да ми го припомни. Затворих очи и въздъхнах отново. Не трябва да се оставям да ме тъпче. Много по-добра съм от нея. Ще докажа на Итън, че не съм с Филип, за да го накарам да ревнува, а защото искам да продължа напред. Може пък след време наистина да се влюбя в него, ако продължи да се държи толкова мило с мен.

Излязох от стаята си, тропайки със сандалите по стълбите. Матилда се появи от хола с жълти ръкавици до лактите и голяма червена фльонга, прибираща косата и на опашка.

- Има време за пролетното почистване.-казах

- Нищо, харесва ми да чистя. Освобождава ме от всякакви мисли и проблеми.-отвърна и се замислих над думите и.

На мен също ми е нужно подобно почистване. Трябва да изчистя както гардероба си от дрехите, които бях купила за Итън, така и душата си. А може би трябва да променя и цветя на косата си. Ще си върна естествения цвят.

- А ти къде, не е ли хладно за плаж ?-попита

- Не, а и няма да влизам толкова във водата.-отвърнах и при самата мисъл да махна роклята от себе си пред Зоя и Итън ме обля вълна от тревожност.

- Да не настинеш. - каза тя, опитвайки се да влезе в ролята на майка.

- Няма, спокойно.-извъртях очи и тръгнах към вратата.

Излизайки набрах Стела, за да разбера дали е тръгнала и междувременно се насочих към колата си. Вдигна ми и ми каза, че нямала да идва, защото получила експресна поръчка за нова картина със срок от два дни. Не мога да повярвам, че ще ме остави с онази хиена. Какво ще правя сама там ? Ще гледам как се натиска на Итън и отново ще изпадна в кризистна ситуация.

По дяволите, вече няма Итън, Ния !
Набий си го в дебелата кратуна. Защо  продължаваш да си мислиш за него ?