I just wanna be yours

28. Глава

Nia' s pov

След като той излезе се изправих в седнало положение, но главата не ме държеше и се наложи отново да легна. Чувствах се толкова слаба и недоспала, но ме беше страх да затворя отново очи. За пръв път бях стигнала до такава крайност, че да виждам сатанински изчадия и починалата си майка. Толкова се изложих тази вечер. Няма начин някой да не е снимал и да ме е публикувал в социалните мрежи. Сега Зоя още повече ще ме подиграва.

На вратата се почука и през нея се подаде русата глава на Бен. Повдигна вежди, чакайки позволението ми да влезе. Кимнах му и той пристъпи към леглото с бавни крачки.

- По-добре ли си ?-погледна ме загрижено и седна на леглото до мен.

- Малко.-отвърнах, забила очи в сребърния пръстен, който местеше от пръст на пръст.

- Спомняш ли си нещо ?-попита с някакъв скрит замисъл, сякаш знаеше причината заради плахият ми поглед.

- За жалост.-въздъхнах

- Какво се случи, какво видя ?-остави картонената си чаша кафе и придърпа студената ми длан в своята топла. Приближи я до устните си и постави нежна целувка върху нея.

- Ти откъде..

- Знам, защото и аз видях някои неща. Точно, затова не съм докосвал повече тая гадост. Не се притеснявай, сподели с мен.-кимна, подтиквайки ме да споделя. Вниманието ми се отклони към полуотворената врата, до която стоеше Итън. Изпуфтях и извърнах поглед настрани.

- Затвори тая вратата, той защо е все още тук ?-попитах, раздразнена от присъствието му.

- Малко си грубичка с него. Да, може да е всякакъв, но ако не беше се намесил навреме щеше да се задавиш и да пукнеш пред всички на онова парти. Оказа ти първа помощ.-обясни

- Да не беше, не съм му искала помощта.-отвърнах с ненавист

- Добре, ще затворя вратата.-изправи се от леглото и закрачи към нея.

*  *  *

Цяла нощ не бях мигнала. Както споделих, ме беше страх да заспя.
Ако продължавах така, щях да развия инсомния и за съжаление пак ще ми се привиждат неща. Бен беше задрямал на дивана. Говорихме си цяла нощ за ефекта след дрогирането и като цяло си разказвахме най-различни истории, свързани с тази тема.

Рано сутринта една сестра дойде да ме прегледа. Имах ужасни остри болки в левия бъбрек и я помолих за болкоуспокоително, но докторът бил забранил всякакви подобни медикаменти, понеже се равнявали на опиатите. Едвам успях да отида до тоалетната. Имах чувството, че ще умра. Беше ужасяващо. Не ми даваха да ям, нито да излизам навън. Да не са решили да ме довършат ?