Преследван

Глава 5

Обратно на мотоциклета, Мойра позволи на лекото возене да успокои мислите й. Тя се провираше ловко между автомобилите, които се движеха прекалено бавно. Казвайки бързо заклинание, тя преструктурира горивото в резервоара си и профуча покрай Келл.

Той се намръщи, наблюдавайки маневрата й. Горкичкият, така и не научи правилната магия за реструктуриране на горивото. Беше се доближил до решението, но не беше перфектен като нея.

Когато напусна новата част на града, блестящите светлини намаляха, улиците станаха по-тесни, а стъклените прозорци изглеждаха като каменни. Тя подмина църквата, без да намали, продължавайки още няколко километра по тесния път, обграден с дървета и ронливата каменна ограда, издигаща се на два метра и половина височина.

Магията накара косъмчетата на ръцете й да настръхнат. Квантова физика употребявана с малка част материя защитаваше периметъра.

Ароматът на нощен жасмин изпълваше въздуха, докато в далечината се чуваше песента на щурците. Луната се издигаше висока и пълна в тъмното небе, и все пак, вълна на тревога премина през Мойра. Вятърът развя косата й и тя потръпна.

Мъжете я настигнаха и скочиха от мотоциклетите си. Келл се приближи до северната част на оградата и пренареди няколко камъка, изобразявайки Келтски възел. Тихо като смъртта, стената се разтвори. Широките му рамене скриваха входа, когато той спря.

— Стигна достатъчно далеч, Конн. — Келл се обърна.

Конн погледна към Мойра.

— Бях поканен от Съвета.

— Предпочитам да не умираш, когато съм наоколо.

Мойра кимна.

— Не е хубаво да причиниш нещо така ужасно на стария си приятел. — Слава на небесата. Някой най-после бе на нейна страна.

Келл току-що не се бе подчинил на директните заповеди на Съвета. Деветимата със сигурност не са си и помисляли, че един от стражите им ще се противопостави на плана им.

Конн въздъхна.

— Достатъчно с тази драма. Мога да събера и да използвам енергията на Мойра. Прекарах век в усъвършенстване на тази способност, работех върху нея, за да я направя своя.

Предупреждение се плъзна по гръбнака й.

Келл въздъхна.

— Искаше ми се да не научавам за това. — Той пръв премина бариерата.