Преследван

Глава 34

Мойра влезе преди Конн в апартамента си, а енергията все още кипеше в тялото й. Имаше нужда от време да абсорбира това, което взе от Грейс. Да си направи спаринг с боксовата круша на Келл в съседната стая бе доста примамливо.

Конн затвори вратата и се облегна на нея. Тя се обърна към него и едва сдържа вика си. Очите му бяха черни... непознати и бездънни. Тя прехапа устни.

— Знам, че обикновено очите ти променят цвета си от зелено в сребърно... някога преди ставали ли са черни?

— Не. — Гласът му бе тихо ръмжене. Страховито и все пак адски секси. — Предполагам, че щом абсорбирам енергията, ще станат както обикновено. Погледът, който той плъзна по нея, бе повече намръщен, отколкото страстен.

— Така обикновено работи трансфера. — Маркерът на бедрото й започна да тупти. Тя забрави всичко за тренировъчната зала на Келл. — Нали знаеш, трябва да се изгори ненужната енергия? — Или поне част от нея.

— Нима? — попита много меко Конн.

Щом зърна погледа му на хищник насочен към нея, тя изпита невероятно силно желание да бяга. Но страстта я задържа на място.

— Мисля, че искаше да говорим?

Неподвижността му й напомни на секундите, преди гърма да се чуе, след светкавицата... когато въздухът се изпълва с електричество и сякаш целият свят затаява дъх. Той нито помръдна, нито отговори. Тя просто чакаше.

Неусетно осъзна защо плячката замръзва пред непосредствената опасност. Хищникът трябва да направи движение, за да знаеш в коя посока да побегнеш.

— Е, ти, ами... малко си ми ядосан, а?

Погледът му остана насочен към нея.

Тя погледна към спалнята, от която я деляха няколко метра и която имаше ключалка. Въздухът видимо се промени, изпълнен с напрежение и неизречена заплаха. И все пак, по тялото на Конн не трепна нито мускул.

Раздразнението я накара да избухне.

— Добре. Изиграх те. Извинявай. — Тя се намръщи, правейки крачка напред. — Това е законът на Сбора на Деветимата и трябваше да се бия с Грейс сама. Ако ти бях казала истината, никога нямаше да заемеш мястото си.

— Това няма връзка — най-после каза той. Тихо и меко, и прекалено смъртоносно.

— Няма връзка? — Тя сложи ръце на бедрата си. — Не, напротив.