Преследван

Глава 4

Конн отпи още една глътка Гинес, наврял глава в хладилника на Мойра. Всичко бе подредено спретнато и по цвят. Бирите в ляво, лайма в дясно. Газираните напитки на втория рафт, наредени по вид и размер, от най-малкия към най-големия. Странно. Не биваше ли да знае тази нейна черта? Бяха обвързани почти век. Той знаеше коя й е любимата храна, тъй като му бе споделила в един от разговорите им, но не знаеше, че толкова педантична, че да реди храната по този начин.

Педантична и прекалено уязвима, за да бъде спокоен. Беше я наранил, когато преди век се съгласи с условията на Съвета и я напусна. Как не го бе осъзнал? Може би защото тогава изпитваше толкова голямо облекчение, че не искаше да се замисля за чувството на притежание и нуждата, които го изяждаха жив.

Когато напусна Ирландия, сърцето му бе изцяло в деликатните й ръчички. Тя го притежаваше... тялото и душата му. Разстоянието му бе помогнало да намери мир в себе си. Времето му бе дало възможност да планира стратегията си. Беше по-възрастен, по-мъдър... и нямаше да я пусне да си отиде, затова най-добре щеше да е тя да се примири с това.

Той затвори хладилника и напусна кухнята, боядисана с цветовете на океана и с полирани дъбови шкафове... дело на Джуно Дънгс, най-добрият майстор дърводелец от последните двеста години. Широки стъпала отведоха Конн в дневната. Цветовете, като на скъпоценни камъни, които бе избрала, говореха за чувственост и секс. Беше много по-различно от сладката колиба с ръчно изработени възглавнички, които си бе представял през всичките тези години. Колибата принадлежеше на момиче. Тази стая от друга страна, принадлежеше на жена.

Движение от коридора привлече вниманието му и той се обърна, замръзвайки на място.

Мойра бе излязла от спалнята облечена с черна пола, стигаща до средата на прасците й, и кожено червено яке. Високи кожени черни ботуши покриваха краката й до коленете. Немирните къдрици бяха укротени с фиба на тила й, а около прелестните й зелени очи имаше опушен черен грим. Беше великолепна.

Устата на Конн пресъхна. Езикът му се поду. И преди бе изпитвал похот, но в момента бе погребан под страстното чувство. Копнежът и желанието разпалиха клада в кръвта му. Примитивната нужда накара ноздрите му да пламнат и клепачите му да се притворят леко.

Тя направи крачка назад. Умно момиче. Стисна бледите си ръце пред себе си.

— Трябва да останеш тук, Конн.