Преследван

Глава 10

Понякога, да бъде наследник на Кърджанския трон беше толкова отегчително, че му идеше сам да си отреже главата. Келан, който се бе излегнал в офиса на Франко, насочи поглед към дълбините на океана, които се простираха зад огромните прозорци на едната стена. Колко дълбоко под земята бяха? Сребриста риба се приближаваше от време на време, привлечена от леката светлина. Тиха и мистериозна, рибата не спираше да се връща, сякаш търсеше вечерята си тук. Глупаво създание... неосъзнаващо хищника, който го наблюдаваше.

Кърджанският лидер затръшна телефона.

— По дяволите! — Франко замахна с ръка по повърхността на бюрото си, разпръсквайки документите по древния персийски килим. — Вещицата се е измъкнала. Отново. — Отмятайки червената си коса през рамо, той си пое дъх, очите му бяха тъмно лилави, а кожата тебеширено бяла. — Един от мъжете Кеърс се появил... източникът ми не можа да каже кой от всичките. — Той стана, правейки няколко крачки, за да се облегне на прозореца.

— Предполагам, че е бил Коннлин. Имайки предвид, че вещицата е половинката му. — Келан опъна дългите си крака. Той бе само на петнадесет, но много добре разбираше нуждата от жена. Изпитваше силно влечение към различна жена почти всяка седмица. Разбира се, накрая всяка от тях умираше.

— Много вероятно. — Кърджанският лидер седна на стола, опитвайки да възвърне контрола си. — Е, обещах на брат си да му намеря вещица, върху която да експериментира. И искам точно тази. Ако взема половинката на един Кеърс ще циментирам позициите ни. Дори сега съюзниците им се оттеглят от Реалм.

Келан се почеса по главата.

— Тази вещица е боец. Тя е Седмата. — Той оценяваше непокорните жени. Те бяха по-интересни за пречупване. — Демоните явно се интересуват от нея, повече отколкото ние.

— Да. И все пак, тя ги е усетила да идват. Освен това те не могат да блокират мозъчните си вълни от вещиците така, както можем ние. Би трябвало да успеем да се доберем до нея.

— Не. — Защо се бе насочил точно към тази вещица? Имаше много други, от които да избира. Келан изтупа невидима прашинка от дънките си. — Сега тя е с Кеърс. Това значи, че е под земята и е невъзможно да се доберем до нея.

— Не и ако тя е Страж. — Франко вдигна една папка и я разтвори на бюрото си. — Исках я по няколко причини, но си прав, всяка вещица ще свърши работа... без значение мъж или жена. Време е да тестваме вируса върху още някои експериментални животинки. — Жълтите му зъби се показаха в пародия на усмивка. — В допълнение, чичо ти, Ерик, има слабост към вещиците.