Преследван

Край

В безопасност, в подземната лаборатория в Орегон, Ема Кеърс, опря ръце на кръста си, изправяйки се пред краля на Реалм. Раздразнението я спря да скочи в обятията му, за да го посрещне както подобава.

— Отишъл си отново да се биеш.

Изненада блесна в сребристите му очи.

— Разбира се.

Тя повдигна вежди.

— Моля?

— Това ми е работата, любов. — Той наведе глава настрани към пишукащите машини плюещи различни данни. — Какво открито?

— О, не. — Той нямаше да я разсея, като говори за науката. — Знам каква е работата ти. Водачеството не изисква винаги да бъдеш на предна линия в боевете. — Той нямаше да бъде упорития вампир, когото тя обожаваше, ако позволише на някой друг да се изправи пред опасността вместо него. Освен това тя обожаваше красивата скица, която й бе направил, докато спеше и която бе оставил на нощното шкафче. И все пак...

Смъртоносен чар блесна в усмивката му.

— Следващия път, като се бия, ще съм много внимателен. — С две крачки, той стигна до нея и я грабна в обятията си. Устните му се притиснаха в нейните силно и страстно.

Тя се отдаде на целувката му с тиха въздишка. Щом той вдигна глава, й се наложи да премигне няколко пъти, за да се фокусира.

— Е, ами, добре дошъл у дома. Намерих си сватбена рокля.

Удовольствие блесна в очите му.

— О, нима?

Тръпка от желание премине през гръбнака й.

— Да. И е много красива.

— Сигурен съм, че не може да се сравнява с твоята красота. — Той отметна косата от лицето й. — И знам, че няма да носиш много дълго. — Отново смъртоносният му чар.

Страстта започва да се надига в тялото й.

— Много си сладък, кралю. — Да се ​​фокусира. Трябваше да се фокусира. — Всичко наред ли е със Сбора на Деветимата?

— Да, солидарни сме. — Той прокара длан по ръката й, изпращайки тръпка по цялото й тяло. — Симон ще се свърже с демоните. Изглежда тя смята, че има някакви неприятности в редиците им. Ще видим.

Интересно. Ако демоните се биеха помежду си, нямаше да може да се бият с вампирите. Ема погледна към машините.