Преследван

Глава 26

— Отрязал си му главата. — Конн почеса брадичката си, а погледът му не се откъсваше от мъртвия върколак. Много мъртвия върколак.

Дейдж бе сложил главата близо до тялото на масата за аутопсии, преди да отиде да вземе половинката си. Сега той стоеше до нея, подавайки й спринцовка със зловещо остра игла. Тя я взе с ръка, със синя силиконова ръкавица, и заби иглата в ръката на звяра.

Джордан сви рамене, а позата му бе отпусната. Дълга назъбена драскотина маркираше дясната страна на лицето му. Очевидно борбата е била жестока.

— Талън го обезглави, не аз. Кейти го усети. Тя знаеше, че е там, и заяви, че когато звярът умря, нещо е преминало през нея.

Конн усети как ледена тръпка минава през него от тези думи. Може би студът идваше от хладилните камери в стаята за аутопсии. Чудовището лежеше на масата. Цялото му тяло бе покрито с черна козина. Устата му бе по-плоска от обикновено, не чак толкова като на вълк. Под тежката козина се очертаваха мощни мускули, показвайки силата му.

Конн погледна към Ема, която изтегляше със спринцовка кръв от косматата му ръка.

— Колко време ще отнеме да получиш резултатите?

Тя спря и почука с пръст по тъмночервената кръв в спринцовката.

— С новото оборудване, което взе Кейн, би трябвало да получим отговорите до няколко часа. — Тя се намръщи, а сините й очи блеснаха. — Ако споделим технологията с хората, няколко болести ще могат да бъдат излекувани. — Отмятайки коса от лицето си, тя поклати глава и се насочи към вратата. — Нещо, което ще обсъдим в детайли, след като разберем дали този върколак е бил човек или шифтър.

Дейдж тръгна след нея.

— Очаквам с нетърпение тази дискусия, любов. — След като отметна глава, за да отпие от гроздовата си енергийна напитка, той погледна през рамо — Конн, Талън иска да се срещнем след петнадесет минути в конферентната зала на третия етаж. Джордан, ела и ти. — С тези думи, той се отдалечи надолу по коридора.

Джордан кимна. Кафявите му очи се насочиха към върколака на масата.

— Той искаше Кейти. Усети я. — Само заради това от самото начало бе гарантирано, че звярът ще си изгуби главата.

Понякога Конн забравяше за убиеца, който се спотайваше зад спокойната усмивка на Джордан.