Преследван

Глава 15

Конн пое дълбоко въздух и се намръщи.

— Не, няма да го направиш. — Няма начин, по дяволите, най-младият му брат да отиде да се бие във войната с демоните. Джейс още носеше белезите от това, че се бе бил и бе убивал като тийнейджър... факт, който все още измъчваше краля. — Моя работа е да бъда на предната линия, Дейдж.

— Наясно съм с това. — Кралят насочи погледа си към Джейс, преди да погледне обратно към Конн. — За нещастие, имаме повече от това да се бием на предната линия. Нужен си ми тук.

— Не, не съм. — И преди бе удрял брат си, но никога, когато бе в ролята на крал. Сега щеше да го направи за първи път. — Планирал съм всичко. Защитен си, както и всички тук. Най-голямата ни заплаха идва от Балтийските държави. — Демоните бяха централизирали там щабовете си през последните няколко десетилетия и се налагаше войната да отиде при тях.

Джейс направи крачка напред.

— Ами Мойра, Конн? Ами ако се появи отново някой от тези портали и отвлече половинката ти?

Конн се обърна към малкия си брат. Стояха лице в лице, гледайки се намръщено. Джейс винаги е знаел кое е най-доброто място, на което да удари.

— Майната ти.

Джейс се усмихна.

— Ти си единственият, който може да борави с квантовата физика и да практикува магия. Дори Дейдж може единствено да борави с теорията на струните, като се телепортира. — Той пъхна ръка в задния джоб на дънките си. Но не й преди Конн да види лакираните в розово нокти на лявата му ръка. Очевидно отново е загубил от Джейни на „Отивай за риба". — С този портал или там каквото е, подхранвано от магия? Само ти можеш да се справиш, братко.

Логиката в думите на Джейс само припали още по-силно темперамента на Конн. Той трябваше да защити Джейс. Не можеше да позволи демоните да унищожат ума му. Малкият му брат трябваше да играе игри по цял ден, да се забавлява и да бъде млад. Не да се изправя пред ужасите и смъртта.

— Само защото си скри ръце в джобовете си, не означава, че няма да те ударя.

Джейс сви рамене. Стена от лед се издигна помежду им.

— Пробвай се.

Конн можеше да го направи. Една плазмена топка щеше да унищожи стената, но да удря брат си нямаше да е от кой знае колко голяма полза за разговора им.