Преследван

Глава 27

Мойра изпищя силно за помощ... крещейки името на Конн. Да се фокусира. Налагаше се да се фокусира, за да спаси Кара. Взимайки възглавница тя я метна към портала. В отговор се чу мъжки смях, дълбок и зловещ.

Мойра се наведе, опитвайки да задържи Кара на пода. Обгради я ревящия звук на портала, обгради и двете им, пращейки от енергията си.

Всичко потъмня. Тишината прогони всички звуци.

Болка премина през нервните окончания на Мойра.

Силата щеше да убие и двете им. Съсредоточавайки се, Мойра фокусира спирала от енергия през тялото си. Призова мощни защитни клетки, извивайки ги като чадър и разтваряйки ги широко, надявайки се да успее да улови в тях и Кара. Енергията й щеше да спре невидимите ножове, които се опитваха да ги разкъсат на парчета.

Клаустрофобията примесена с паника стегнаха гърлото й. Нямаше нищо около тях само пълна тъмнина. Във вакуум ли се намираше? Къде бе Кара? Господи. Бебето.

Тя опита да се протегне напред. Опита да изкрещи.

Нищо.

Много скоро звуците се завърнаха. Шумни, прекалено остри. Мъжки глас изкрещя триумфиращо. Женско мърморене повтаряше тихо едни и същи фрази. Светлината се завърна с агонизираща острота... прекалено много, прекалено бързо.

И сякаш мозъкът й бе под мощна електрическа атака, той се изключи. Статичен шум зашумя в ушите й.

И скоро спокойствието на тъмнината я погълна изцяло.

Конн стигна до вратата в същото време, в което и Талън, и двамата блъскайки рамене в калената стомана. Парчета метал се разхвърчаха от удара, рикоширайки в масата и падайки на земята покрита със счупени чинии. На пода бе пълно с пръст, счупени стъкла, разкъсани възглавници и разпиляна хартия.

Талън изтича през унищожената дневна, към спалнята крещейки името на половинката си.

Конн огледа пораженията, докато ритъмът на пулса му отекваше в ушите му. Той вдигна нос и подуши въздуха. Никаква кръв. Не миришеше на кръв. Как са открили Мойра?

Талън се върна от спалнята, а гневните му очи бяха зелени, без нито точица златисто.

— Какво се случи? Как са ни открили, по дяволите? Кой ги е отвлякъл? — Сурова ярост изкривяваше чертите на лицето му.