Преследван

Глава 2

Какво бе това, по дяволите? Конн се наведе напред и сграбчи ръцете на Мойра, разтваряйки леко крака за баланс върху дървения под. Въздухът се вихреше с кръгообразни движения зад Мойра и подобно на земното привличане се опитваше да я засмуче в портала. От другата страна се виждаше въртяща се бяла маса подобно на торнадо. Мойра проплака, а зелените й очи бяха разширени от страх, докато забиваше пръсти в ръцете му, издирайки го до кръв. Косата й летеше зад нея, дърпайки главата й назад.

Писклив писък се чу от бездната. Стъклата в бара се пръснаха, хвърчейки навсякъде около тях. Едно одраска шията й. Електрическа вълна премина през въздуха, проблясвайки срещу полираната повърхност. Същата тази енергия издърпа главата на Мойра отново силно назад и мускулите на шията й се опънаха силно. Пръстите й започваха да губят обхвата си върху ръцете му. Половината й тяло потъна във въртящата се маса, влачейки и него, заедно с нея. Огън и лед, всичко полепна по кожата му. Друго измерение?

Достатъчно. Ръмжейки, Конн пристъпи напред, обгръщайки с ръка кръста на Мойра. Толкова много усещания пълзяха по кожата му, че той не можеше да разграничи топлината от студа. Издърпвайки я настрани до себе си, той измъкна пистолета си и започна да стреля. Зеленият лазер на пистолета му експлодира през измеренията, изпращайки искри от чисто бяла светлина в отговор.

Отекна гневен вик.

Прозвуча звук от гръмотевица.

Порталът ги освободи с шумно пукане.

Силата ги накара да полетят назад. Конн падна по гръб, притискайки Мойра към гърдите си. Челото й се удари в брадичката му. Хартиените салфетки летяха из целия бар. И тогава настъпи тишина.

Външната врата се отвори рязко и Келл влетя вътре.

— Чух експлозия. — Той огледа таверната. — Какво се е случило, по дяволите?

Конн си пое дълбоко дъх, отпускайки глава на пода. Цялото тяло го болеше, сякаш е минал през бетонобъркачка.

— Мойра? — Той имаше нужда да разбере, че не наранена. Тя трепереше срещу него, поемайки си насечено въздух. В тялото му се надигна вълна от гняв. Половинката му бе ужасена.

Тогава тя вдигна глава към него.

Беше сгрешил.

Чиста, сурова ярост грееше на лицето й. Опирайки ръце на гърдите му, тя скочи на крака.