gambling

"Взеха се още двама, остават седем"

11.07.2019г.

В града настъпи пълен хаос след случая с Елиът Самърс. Откакто семейство Смит бе разпитано, часовете минаваха прекалено бързо. Полицията нямаше време да анализира случилото се, ни да си отдъхнат за миг дори. Ала това бе и целта на убиеца - да всее разруха в Уилоус и да преобърне реда с главата надолу. Нищо по-хубаво нямаше от това.

— Какво сте правили вчера, госпожице Смит? - вече влязъл напълно в ролята си на професионалист, Ноар стоеше на дървения стол с отпуснати крака. Поглеждаше ту в бележките си, ту в бледозелените очи на Абигейл, която си играеше с куклата си Барби. Преобличаше я в различни тоалети, слагаше обувки, с които да се допълни визията. А зад малкото момиченце стоеше и майка ѝ. Ренира Смит скръсти ръцете си, докато пушеше цигарата си и тръскаше в пепелника нервно.

— Защо питата такива неща, полицай? Колко пъти да Ви повторим, че Елиът Самърс не се е виждал с дъщеря ми? Оставете я на мира, малка е, че да разбира за такива неща. — жената заговори с хладен тон. Намръщи се и гласът ѝ придоби по-дрезгав вид, заради дима, излизащ от устните ѝ. По тях имаше размазано тъмночервено червило, вероятно е оставила отново Абигейл сама, както всеки друг път и е била на авантюра с поредния любовник.

На Ноар не му се хареса това отношение и изцъка с език недоволно. С крака си потропа по пода, преброи в главата си до десет и си пое дълбоко въздух. Не трябваше да повишава тон пред детето, нито пък да използва речник, който би разкрил повече от необходимото.

— А наскоро виждали ли са се? - напълно игнорирал коментарите на Ренира, Ноар продължаваше да разпитва, но този път по заобиколен път. Искаше да научи повече за взаимоотношенията на Абигейл с Елиът, защото имаше усещането, че тази информация ще го отведе някъде.

Малката Аби вдигна поглед и обърна най-после внимание на младия полицай. После го извърна срамежливо и започна да клати краката си в бърз ритъм. Удряха се бедрата ѝ едно в друго и хапеше устни нервно, бузите на лицето почервеняха от срам.

— Аз харесвам Елиът, той ми е гадже! Всеки ден играем с него навън, понякога у тях или в нас. Каня го на чаени партита, а той ми показва колекцията си от малки колички. Даже ми подари една! — разказваше ентусиазирано момичето, без да осъзнава, че всъщност Елиът вече не е жив. Тази информация се скри от нея, поради състоянието ѝ. От ранна възраст страда от панически атаки, а такава новина би съсипала крехката психика на това дете. По тази причина Ноар спести да го спомене пред Абигейл, дори пред майка ѝ не го каза, защото това би било конфликт на интереси. Единственото, което можеше да каже е лъжата "изчезнал е", но всички дълбоко знаеха, че това далеч не е така.