Not a stranger

Хормони

2 месеца по-късно

Аз и Дориан решихме да посетим Айви която напоследък бе много по-гладна от обикновено.

- Сега набляга на комбинацията сирене и диня. А тя мрази диня. - прошепна ни Ксандър.

- Бременна жена. - свих рамене.

Влязохме в хола и заварихме Айви легнала на дивана, гледаща Модерно семейство и с буркан нутела и лъжица в ръка.

- Лекарката ти каза да се храниш здравословно. - Ксандър погали косата ѝ.

- Дояде ми се малко Нутела. - Айви го погледна с най-милите очички.

- Хапни си мила. - Ксандър целуна челото ѝ.

- И ние сме тук. - обади се Дориан.

Айви махна с ръка и ни даде знак да седнем. Бременна буквално сияеше.

- Между другото вече знаем пола на бебето. - обади се.

- Нямаше ли да правите парти за разкриване на пола? - попитах я.

- Докторката ни издаде преди да успеем да я предупредим че трябва да каже пола на Ашли. - сви рамене Айви - Ще имаме момиченце. Пуснах и изследвания - напълно здрава. Но има един проблем.

- Който е? - наклоних глава сядайки на кресло близо до дивана.

- Трябва да родя секцио.  - отвърна Айви.

Ксандър седна на дивана и постави главата ѝ в скута си. Прокарваше пръсти през косата ѝ и тя леко се усмихна въпреки че вероятно бе нервна за усложненията които може да ѝ донесе бъдещата ѝ дъщеря.

- Защо? - Дориан се намести до мен.

- Таза ми е прекалено малък за да родя естествено. - тя посочи корема си - Естествено тя изтъкна че анемията носи известна вина за моя слаб таз и невъзможността да родя естествено. Макар и да е сравнително рано да се каже тя ми обясни че в момента е размера който ще мога да родя, а съм едва 23 седмица. Остават ми още 17. Записан е вече ден за секцио. 8 декември.

- Стрелец? - сбърчих нос - Не харесвам Стрелци. Ама никак.

- Ще харесваш дъщеря ми. - посочи ме с пръст Айви.

- Има късмет че ти е дъщеря. - свих рамене.

- Абе ей. - Айви ме замери с възглавница и аз се засмях.

- Спокойно. Ще обичам малката. - вдигнах ръце победено.

- Надявам се. - изсумтя Айви - И къде е Бел по дяволите? Звъннах ѝ преди половин час.