Hunhan: Влюбен съм в смъртен

Част 1

Беше ранна есенна сутрин. Слънцето грееше над града, а въздуха бе чист и прохладен. Лухан си вървеше спокойно по улицата с черна раница на гърба си и както винаги със слушалки в ушите. Понякога хората си мислиха, че е глух, защото дори и града да се срине, той пак нямаше да е чул. Пътят му до училище бе дълъг, но на него това му харесваше, защото така поне имаше повече време да слуша музика и да се кълчи сякаш е бъркал в контакта с мокри ръце XD. След 30 минути, той стигна. Най-после в училище... Лулу изпитваше смесени емоции. Много искаше да научи нещо ново в училище, но изобщо не искаше да вижда идиотите, които го тъпчат. Той си пое дълбоко въздух и влезе в сградата. Докато минаваше по коридорите, той оглеждаше всяко едно кътче, сякаш беше тук за първи път.. Лухан най-после стигна до класната стая. За миг се замисли дали да не си обира крушите и после да работи като продавач на фъстъци, но се сети, че това няма как да стане.. Сладкият русокоско отвори вратата и влезе в стаята. Там видя познати лица, някои от които се замеряха с хартия, а други едва се сдържаха да не се изчукат пред останалите... Ъгх. Той седна на последния чин и търпеливо зачака учителката.

*при Сехун и ангелите*
Сехун си спеше сладко - сладко и тъкмо щеше да види лицето на русокосото момче в съня си, но един от "ангелите" в къщата го събуди с крясъците си:
- СЕХУН, АКО НЕ СИ ВДИГНЕШ МЪРЗЕЛИВИЯ ЗАДНИК И НЕ СИ ГОТОВ ДО 5 МИНУТИ, КЪЛНА СЕ, ЧЕ ЩЕ ДОЙДА, ЩЕ ТИ ОТРЕЖА ТОПКИТЕ И ЩЕ ГИ ЗАКАЧА НАД КАМИНАТА! - провикна се Кай с "очарователния" си глас на сериен убиец.

Сехун просто извъртя очите си и се довлачи до банята. След като се изкъпа, той застана пред гардероба и се чудеше какво да облече като от време на време си почесваше задника. Все пак трябваше да изглежда добре за първия си "избран". Ангелите, които живеят на Земята не са като другите ангели. Те се смесват със смъртните и се държат като останалите нормални хора като в същото време закрилят своите "избрани". Сехун не харесваше факта, че трябва да става рано и да ходи на училище, но се вълнуваше, че за първи ( и най-вероятно последен XD) път ще бъде закрилник на някого. Той тихичко слезе по стълбите като гледаше да не се засече с Кай. Сехун огледа терена пред себе си и веднага се затича към вратата. Когато излезе, той се засече с някого. Това беше главният ангел - Сухо.
- А, Сехун, тръгваш ли?
- Да, хьонг.
Сехун тъкмо тръгна, но думите на Сухо го спряха:
- Не забравяш ли нещо?
- А, да. Забравих да си обуя боксерки, но това не е голяма работа
- Голям шегаджия си, Хуни. Имам предвид дали знаеш кого ще закриляш и къде се намира той.
- Ъмм..
Сухо само се усмихна и извади снимка и листче с адрес от джоба си и ги подаде на русокосия пред себе си.
- Името му е Лухан. Загубил е родителите си в катастрофа и постоянно го тормозят в училище..
- Зубрач, а?
- Сехун!!
- Добре де. Е, аз ще тръгвам. Чао хьонг.

След минута се чу затваряне на врата зад Сехун. Той се обърна и видя, че Сухо се е прибрал вътре. Русото момче се усмихна подло и след секунда вече се намираше пред сградата на училището. Това бе едно от нещата, които му бяха полезни от демоничния му баща. След като се записа в училището, Сехун тръгна след дребната кльощава госпожа, която вече му е класна. Колкото по-близо бяха до класната стая, толкова по-силен ставаше шумът. Дребната госпожа влезе в стаята, а Сехун след нея и всичко живо замлъкна.
- Ученици, това е новият ви съученик Сехун. Моля ви, не си показвайте магариите още на първия ден. Сехун, можеш да седнеш, където искаш.
Той се поогледа малко и забеляза, човекът, заради когото беше тук...

(Следва продължение... )Нов фик!!! *party time* Надявам се първа част да ви е харесала :3 ^-^