ПРОЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА В УЕБ СТРАНИЦАТА: https://www.el3nka90.com/
В мафиотските среди живота ти виси на косъм.
Красивата Елена не подозира в какво се е забъркала,докато баща ѝ по принуда я намесва и това ще доведе до промяна в бъдещите ѝ планове. Тя...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Мъжът повдигна главата на татко и притисна дулото към слепоочието.
-Моля те! Недей! - татко леко отвори очи и се опита да извика, но аз го чух. Каза ми да бягам. Колкото и да не искам да го оставям,трябва да се отдалеча колкото се може повече за да прочета кода и да изтрия съобщението както той каза.
Не спрях и за миг,дори и когато чух следващия изстрел. Очите ми се замъглиха от сълзи,сърцето ми бързо тупти,а разума ми казва да вляза в Търговския център недалеч от тук. Не поглеждам назад,трябва да потърся помощ. Още с влизането спрях охраната.
-Помогнете ми. Един мъж ме преследва. Има и оръжие. -
-Успокойте се,госпожице! Кой ви преследва? - младото момче тихо проговори по уоки токито.
-Моля ви! Той ще ме убие. - погледнах към входа,виждайки го да върви по пътя с напълно безпристрастно изражение. Господи! Момчето извика,а моя инстинкт ме подтикна да продължа да бягам. Скривам се в един от магазините и поглеждам към екрана на телефона за да видя кода. Прочитам го няколко пъти и като се уверих,че съм го запомнила и веднага изтрих съобщението.
Прибирам телефона в джоба и бавно се изправям,поглеждайки във всички посоки. Не се чуват изстрели,но това безпокойство се е загнездило в мен,усещайки този тъмен облак да се приближава. Бавно се предвижвам към изхода на магазина и тръгвам към ескалатора. Не спирам да се оглеждам,цялата треперя и наум повтарям кода за да не го забравя.
Качвам се на втория етаж и погледнах през рамо за да видя да не би да е зад мен,но неочаквано се сблъсках с голямо твърдо тяло. Тъкмо да се извиня и една силна ръка ме стисна за лакътя. Вдигам поглед и за мой ужас,той ме откри. Отварям уста за да изпищя,но една ръка облечена в черна ръкавица запуши устата ми.
-Хей! Пуснете я! - на долния етаж охраната притича към нас. Мъжът ме завлачи към магазините като след малко влязохме в една от съблекалните. Синьо- сивите му очи се взряха в моите за известно време ,докато не ме притисна към стената и не проговори.
-Ако изпищиш ще те убия. - тонът му е властен и груб. - Разбра ли? - колебливо кимам с глава.
-Кой си ти? - свали ръката си,а ъгълчетата на устните му леко се повдигнаха.
-Аз съм твоят кошмар,Елена.
Следва продължение ....🔜🔜🔜
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Самуил Карамазов- Аркуса
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
