Шифърът на Аркус 🔞

Седма глава

Самуил

От един час наблюдавам Елена как спи на голямото легло в стаята ѝ. Обърнала ми е гръб и така мога да видя пистолета заобиколен от червени рози и моя прякор за да ѝ напомня на кого принадлежи. Какво направих,по дяволите? Аз не действам така. Жените нямат място в моя живот. Те си идват и си отиват твърде бързо. А сега публично показвам на всеки един на улицата,че тя е само Моя. 

Не знам как да изляза от тази ситуация,аз едва не застрелях чичо си,за да спре да я пипа. Това е толкова грешно. Сега всеки ще разбере,че ми пука за нея и ще се целят в слабото ми място. Тя. Елена Карамазова. Мамка му. Грубо потърквам лицето с ръка и силно изпъшках на тежките си мисли. 

-Господарю?! -повдигам главата си за да видя това прелестно създание. Та,тя дори не е чукана. Като знам за този дребен факт как да стоя настрана. - Какво има? 

-Заспивай,Елена! - изправям се от фотьойла и изпивам уискито в чашата си. 

-Чакай! - спирам пред вратата. - Моля те,ела при мен! 

-Изкушаващо предложение,но поварвай ми,не трябва. - натискам дръжката и вратата се отваря. 

-Моля те,Господарю! - затварям очите си и повтарям наум колко е грешно да отида при нея и ,ако го направя ще се пристрастя и тогава всичко,което придобиваше смисъл ще се изпари като фокусник,който прави поредния си номер.

-Лека нощ! - затварям вратата и отивам към кабинета. Там се чувствам себе си. Там съм Самуил Карамазов. Мафиотът,който изкусно следи всяка пратка и прави хиляди левове само за няколко часа. Освен незаконния ми бизнес с оръжия,къщата,където заведох Елена за първи път е моя. Ресторанта беше на брат ми,аз го наследих след смъртта му и до ден днешен там се събират негови колеги и приятели,както и известни личности,които крият с какво се занимават. Знаят,че всичко,което се случва там,както и разговорите,които се обсъждат си остава в ресторанта. Всеки един е запознат с това,знаят за моята дискретност и никога няма да си позволя да покажа кирливите им ризи на общността.

-Господарю! - Елена притича към мен с прозиращия си халат. Изсъсках и влязох в кабинета,оставяйки отворена вратата.

-Казах ти да си лягаш. - застанах пред прозореца и погледнах към тъмното небе. 

-Защо беше в стаята ми?