Шифърът на Аркус 🔞

Трета глава

Елена

Къщата,където ще се състои въпросната вечеря е на два етажа,с дълги панорамни прозорци,от които се виждат вече пристигналите гости и голям двор пълен с коли, чакащи  да стигнат до входа. Веднага ни посрещат две костюмирани момчета с черни папионки като от двете ни страни се появяват кучетата на Самуил. Ръката му се залепи за голия ми гръб,карайки ме да вървя след момчетата,които ни повеждат към дървената врата на къщата. 

Нощта е тиха и спокойна,но в мен бушува неспокойствие,гняв и несигурност за това,което предстои. За първи път ще присъствам на такъв тип вечеря и смело мога да заявя,че съм леко потисната. Не знам как трябва да се държа в присъствието на другите. С какъв тип хора ще се сблъскам. Условието да не поглеждам други мъже също ме безпокои. Ако някой ме заговори какво да правя,как да реагирам. Объркана съм. Нямам представа какво се опитва да ми докаже с тези условия. 

Още с прекрачването на прага на голямата къща аз се сковах. Самуил усети това и докосна с устни ухото ми.

-Дръж се естествено! - минаваме през всяка една маса ,докато не се спряхме на крайната в ляво. Седнах на сепарето и пулса ми се ускори от внезапната близост със Самуил. Ръката му тежко падна върху бедрото ми,карайки ме леко да се отдръпна,но такъв поглед ми хвърли,че веднага се върнах на мястото си. 

-Добър вечер,Господин Карамазов!- поздрави го младото момче,което би трябвало да е нашия сервитьор за вечерта.

-Розе за дамата,а за мен…

-Не искам Розе. 

-Какво казах преди малко? - очите му потъмняха.

-Извинявам се…- погледнах към сервитьора. - …искам Розе. - опита ми да се усмихна е безуспешен. Неканени сълзи намокриха очите ми. Не очаквах така да реагирам заради едно питие,но ми стана мъчно,че и това не мога сама да избера. - Може ли да отида до тоалетната? 

-Да! И не се бави. - кимам с глава,а така ми се иска да го фрасна. 

-Сама? - попитах аз,виждайки кучето да се подготвя за да ме следва.

-Не! - изскърцах със зъби и смело тръгнах между масите. - Спри я! - чувам го да казва. Подчиненият ме стисна за лакътя и ме спря. Какъв му е проблема? - Ела! - всички хора ни зяпат,докато отново сядам до Самуил. 

-Ще се напикая. 

-Промених си решението. Сега не може. - гледам красивият му профил и вземам вилицата от масата. - Знаеш ли как да я използваш?