Шифърът на Аркус 🔞

Четвърта глава

Самуил

Шумно вдишвам дулото на пистолета "Аркус- 94",усещайки опияняващия аромат на недокоснатата Елена Русева. Подозирах ,че е девствена още като я прибрах в къщата и се убедих при изпълнението ѝ да се задоволи сама. Опитните жени ще знаят как да се докоснат за да се докарат до оргазъм колкото се може по-бързо,но тя не знаеше какво да прави,както и се изненада колко мокра беше,всъщност. 

Мисълта да се е подмокрила заради мен е като да почувствам малката ѝ всезнаеща уста около вените на пениса ми. Твърде невинна за вкуса ми. Курвите,които посещават къщата са обиграни,опитни и правят това,което им се каже. Елена е непокорна. Елена е жената,която трябва да избягвам. Тя няма място между нас,но за да ми каже шифъра трябва да изиграя картите до край. 

Игрите ми харесват,стига да имам добър играч насреща. С игри достигнах до това,което съм. Никога не спазвам правила,мамя всеки един ,както мамят и те мен. Рискувам,действам,печеля и хвърлям последната карта,знак за приключване на играта. Всички клиенти,с които работя знаят за принципите ми. Те са лесни и прости. Слушам какво желаят,нареждам да подготвят пратката,пращам на съответното местоположение,получавам 70% от договорената сума, пращат ми съобщение "Arcus&Go" и след един час по сметката ми идват останалите 30%. 

Бизнесът ми с оръжия е незаконен. Всеки месец превеждам солидни суми на няколко корумпирани ченгета да мълчат за това,което се случва по границите. Тази игра я въртим от близо осем години. Аз съм удовлетворен,както и те също,но това не ме спира да следя всеки един от тях. Парите са стимул. С тях се взема донякъде правилните решения,но не могат да върнат мъртвите ми родители и брата,който даде живота си за да ме спаси. 

От смъртта му ,аз се превърнах в това,което съм сега,безскрупулен и арогантен към всички,включително и към жените. Получих прякора "Аркуса" заради двата пристолета татуирани на ръцете ми,както и кървавата баня,която сътворих същата вечер,когато той издъхна пред очите ми. Предателите са в гроба,а татенцето на Елена е този,когото оставих на края. Той също беше намесен в далаверите на Топалов. Копеле,което заслужаваше куршума между очите. 

-Шефе,Елена иска да говори с теб. - отново допирам дулото към носа си.

-Доведи я...по възможност гола. - Орлин се подсмихна и излезе от кабинета. Елена. Тази скрита лимонка. По-рано така ме целуваше,че едва се сдържах да не я чукам на масата пред всички гости. Това малко розово езиче го въртеше около моя без капка колебание,сякаш ѝ харесваше да ми се натиска,а дефакто го правеше заради образованието си и да ме убеди за мъжете на другата маса. Те са мои партньори при закония ми бизнес. Не погледнаха към нас,поради простото правило да не показват ,че се познаваме. Елена е друг проблем. Тя е недоразумение,което всячески се опитвам да премахна,но…