Шифърът на Аркус 🔞

Девета глава

Елена

Събуждам се от силни стенания,смесени с  писъци от възбуда. Поглеждам към часовника на нощното шкафче,разбирайки,че съм проспала половиния ден. Вече е обяд. Сънена и раздразнена,ставам от леглото и обличам халата за да прикрия прозиращата нощница,която намерих в гардероба. Впрочем почти всички нощници са такива или с дантела,която не прикрива интимните зони. 

Преди да отида да проверя откъде се чуват тези писъци,минавам през банята да се измия. Вървя по коридора,мислейки си само за едно единствено нещо. Самуил чука някоя от курвите,за които спомена чичо му. Той каза ,че го прави всеки ден,но откакто съм тук,не съм чувала такива стенания като сега и взех да се панирам,а не трябва. Целта ми е друга. Вече е в ход първата стъпка и се надявам да се е получило. Искам да го видя да страда,така както аз страдах през кошмарните нощи за татко. 

Спирам пред стаята на Стоил и леко открехнах вратата,колкото да видя дали Самуил е там. Очите ми се изцъклят,сърцето ми забави ритъм,а кожата ми настръхна от сцената,която се разиграва. Не мога да откъсна очи от голия Самуил,който спокойно си отпива от уискито и се взира в подчинените си,които в този момент едновременно тласкат в една чернокоса жена. Тя ме е събудила със силните си писъци и сега като видях какво ѝ правят ,усетих топлина да се разлива по тялото ми. 

Отново връщам погледа си към Самуил и неговото спокойствие. Знам ,че не му пука за мен,отдалеч си личи колко ме ненавижда,макар думите му и действията да показват коренно различно нещо,той няма как да се промени. Аз съм никоя , ясно го заяви и в момента прави това,което винаги е правил. Позволява на полугола русокоса жена да се качи в скута му,там където аз бях вчера,да хване дългия и дебел пенис,който е обвит в презерватив и бурно да го язди . Самуил отпусна главата си на облегалката,а моите сълзи бликнаха в очите ми. Защо плача,по дяволите? Защо ми пука за това,което виждам?

Ядосана на всичко,което ми се случва през последния месец ,леко затварям вратата,макар да ми се иска да я затръшна и да разбере,че съм го видяла и притичвам към стълбището. Едва не паднах на последните три стъпала ,но сега не искам да бъда в тази къща. Не ми е тук мястото,отдавна го разбрах,но ролята,която играя е стимул да  достигна до главната ми цел. Преди да изляза от къщата виждам оставен телефон на масата. Не е на Самуил,сигурно е на някой от подчинените му,затова ще го взема.