Шифърът на Аркус 🔞

Пета глава

Елена

Не можах да заспя след като ме изгони от кабинета. Остави ме с болката, срама и ясното съзнание,че за него съм една уличница. Мразя се за това,че трябваше да се унижавам по такъв начин само за да осъществя мечтата си. Както си мислих,аз бях девствена. Когато вкара пръстите си и силно ги натисна към девствената ципа ,усетих болка,която нямаше нищо общо с предните два пъти. Божидар се е опитал и не е успял да я разкъса. От страх,той не успя да се отпусне и това доведе до пенис,който така и не влезе напълно в мен.

След два часа,кървенето спря,а болката така и не утихна. В момента искам да плача,да крещя,да ругая и да избягам от него. Страхувам се ,че ако му позволя да довърши започнатото ще направя огромната грешка да се превържа към мъж,който задоволява нуждите си като ме използва или по- лошо като ми се подиграва. Той уби достойнството ми. Уби малкото самочувствие ,което имах и най-вече уби последния човек когото обичах.

Татко ми липсва. Само той беше опората в живота ми. В чужбина имам роднини,но не съм ги виждала от години и определено няма как да ми помогнат. Трябва да се оправям сама. Да се боря сама със Самуил. Знам ,че скоро ще поиска да му кажа кода,който татко написа,но никога няма да го издам. Ще изтърпя всяко изтезание,но и една цифра или буква няма да изтръгне от мен.

Отново поглеждам часовника на нощното ми шкафче. 01:13 часа след полунощ. Едва ли Самуил ще спи. Искам отново да поговоря с него за образованието ми. Няма да оставя нещата така. Ще получа това,което искам,независимо какво ще ми коства.

Излизам от стаята си и поглеждам коридора водещ към другите. Стая за Самуил ,стая за Орлин и стая за Стоил. Има още една ,но вечерта жената,която чисти и готви в къщата се прибира в тях и не остава тук. До колкото разбрах,тя има семейство. Две деца и мъж,на когото държи. Така ми се иска и аз да открия мъж,заради когото да вложа цялата си любов и да бъде опора за в бъдеще. Сега както съм сама и родителите ми са мъртви ,ще имам нужда от някой на когото да се доверя.

Тихо почуках на вратата на Самуил,но от него отговор няма. Натискам бравата и надниквам вътре за да го видя гол до кръста и с телефона в ръка. Вратата издаде стържещ звук и това привлече вниманието му. Той ме погледна и се намръщи. Ясно е,че не може да ме понася,бих казала,че е взаимно,ще си премълча за да не поклаждам и без това нажежалото се положение,но няма да го оставя ,докато не чуя думата Да.