Шифърът на Аркус 🔞

Единадесета глава

Самуил

Взирам се в красивата Елена и за пореден път отпивам от уискито. Това ми е трета чаша и мога да изпия още толкова за да спре онзи долу да се опъва,сякаш го дърпам с повод. Курвата не успя да го успокои,просто не ме накара да свърша,търси едно определено путенце и в момента се е насочил натам. 

Пенисът ми е на едно мнение ,а разума ми клони да се държа по всевъзможно най-отвратителния начин. Първоначално тактиката ми беше коренно различна. Исках да се влюби в мен и сама да пожелае да ми каже за шифъра,но обстоятелствата се промениха. 

Заради доброто ми държание,аз започнах да се вглъбявам в нея ,да я ревнувам,да изпитвам чувства,които не знаех,че са били дълбоко заровени в мен и сега лека полека се появяват на повърхността. За да не го позволя, направих това,което трябваше да направя след като я изчуках. Извиках курвите за да види колко гаден мога да бъда и да ме намрази от дъното на душата си. И колкото пъти ми каже"Мразя те",толкова пъти искам да ме удря в сърцето и шибаните чувства да изчезнат. 

Съвсем скоро трябва да приключат нашите взаимоотношения. Ако въобще мога да ги нарека по този начин. Бих казал,че тя няма избор и се примирява с този факт. Или крои някакъв план. Засега не мога да я разгадая,на моменти е покорна и е мечтаната партньорка за секс,а в други показва това,което целях. Да ме ненавижда. 

-Ще тръгваме ли? - попита Орлин. 

-Остави ме сам още малко. - тежките му стъпки се отдалечават,а моите се насочват към прелестното създание в черен бански от две части,който очевидно ѝ е малък,щом гърдите ѝ са наполовина отвън. Дупето ѝ е страхотно. Обожавам бански тип прашка. Превръщат ме в озверял вълк. - Ела при мен! - Елена се поколеба,но се изправи от шезлонга в цялата си прелест и пристъпи към мен като сбъдната мечта. Косата ѝ е мокра и пусната да падне от рамото и да стигне под гърдите. Капки се стичат по гладката ѝ кожа и тези гърди,които се поклащат при всяка крачка го усещам като силно засмукване на тестисите. По дяволите! Как ще я намразя като не спирам да я виждам във всички всевъзможни пози. - Вчера говорих с родителите на онзи ,как му беше името….Йоан. - хората бяха твърде приветливи,но на това малко лайненце нямам доверие. Не мога да забравя как ѝ се усмихваше. 

-О-о…- изстиска косата си и отново ме погледна. 

-Ще стоиш далеч от него. - тя се намръщи.