Дъщерята на мафията

Мисия 1 /част2/

Дъждът се усилваше с всяка следваща минута. Изтрих с ръка стъклото на врата, на колата и се загледах в тичащите хора с чадъри и якета върху главите си. Бе събота вечер, всички тези невинни души бяха излели да се забавляват в някой клуб или бар, но дъжда осуетяваше плановете им. Не усещах скоростта в колата, но по начина, по който се сменяха картините пред мен, ми ставаше че ясно, че до минути ще сме в "Хилтън". Страхът бавно, но сигурно завладяваше цялото ми същество. Добре знаех какво се очаква от мен тази вечер и не го ли направя, това че оживях аз, а не Тони след физически тест щеше да е било грешка. Стоях сама на задната седалка и се чувствах напълно изгубена. Ако исках да осъществя плана в главата си, трябваше да премина както този тест, така и цялото обучение. Трябваше да позволя да ме превърнат в малина за убивана, която обаче вместо да убива врагове, да се обърне и да помете като бомба създателите си. Щях да подпаля цялата организиция, щях да ги късам на парчета и последен щеше да е Ейдън. Щях да изтръгна сърцето си, но Господ ми е свидетел, щях да го направя.
Колата рязко забави ход и пред мен се извиси впечатляващо висок и луксозен хотел. Шофьорът ми излезе от колата и дойде до моята врата, отваряйки ми я с опънат чадър.
-Госпожице, кимна ми той и протегна свободната си ръка, за да ми помогне да изляза от колата. Беше облечен в смокинг и бели ръкавици, изглеждаше като пиколо, но всъщност си беше слуга на мафията. Който играеше своята роля в моя спектакъл.
Протегнах ръка и му позволих да ме издърпа от колата, много внимателно. Червената рокля се разля по мокрия тротоар и с малки крачки прекрачих прага на "Хилтън" . В ухото си имах слушалка "бръмбар" , от която щях получавах заповеди или кординации. Знаех, че Ейдън и всички участници в операцията се намират в бус, пълен с апаратура, в близост до хотела. Те щяха да ме навигират, а аз просто да правя каквото ми се нареди.
Минах покрай лобито и си взех една чаша с вино. Имах нужда да изпия нещо силно, излях голяма глътка в устата си, но алкохолът сякаш издра гърлото ми. През месеците, прекарани в академията, не бях близвала алкохол и нито хапвала нормална храна, даваха ми само някакви добавки и нишестета за сила и енергия. Понечих да изям една хапна от кетъринга, но коремът ми се сви на топка. Проклетите нишестета и забъркани в боломач, добавки, бяха разказали играта на корема ми.
- Какво прави тук и то сама, една толкова красива дама, като Вас?
Обърнах се и с изненада и ужас установих, че гласът беше на Нино Верони, а именно целта ми тази вечер. Преди да успея да кажа каквото и да било чух в слушалката, много внимавай, София, много внимавай, поех си дълбоко въздух и отговорих.
- Тук съм, за да се позабавлявам, господине, но нещо ми доскучава. Наглият и самовлюбен тон, с който изрекох думите си събуди видно любопитсвто към мен, от страна на Верони, което и целих, разбира се. Нямаше идея какво щеше да последва, но бях чувала хората да казват, че любопитството изяло мишлето, а тази вечер изяденият щеше да е Нино Верони.
След тези думи, почукнах леко чашата му в израз на наздравица и се запътих към масата за покер. Тази вечер щях да играя покер, в който да заложа два живота, моят и този на Нино Верони, и обезателно щях да загубя единият, въпросът беше кой?!