Дъщерята на мафията

Леон

Вратата на кабинета ми се отвори с гръм и трясък.През нея като подивяло животно влезе Джорджо.
-Леон ,ти полудя ли ?
-Аз винаги съм бил малко луд ,братко -ухилих му се аз.Знаех перфектно за какво говори,но се направих на недоразбрал.В мафията е така истината трудно излиза наяве,изобщо ако излезеше .В повечето случаи отиваше в гроба заедно с тъпака стъпил накриво.
-Много добре знаеш за какво ти говоря ! -Джорджо крещеше като ранено животно.От нас двамата той винаги е бил по-емоционалният.Ето защо не той оглави организацията,а аз.Бях спокоен като течаща ледена вода.Толкова плашещо спокоен ,дори в момента,а знаех ,че Джорджо беше прав да се протеснява.Само че аз заложих на умът си,а той никога не ме предаваше.
-Не ,не знам ... -Запалих една от любимите ми кубински пури и се отпуснах на дивана.
-Брат ми ,да те почерпя една и теб ?
-Леон ,болно копеле такова,тя не е играчка,а невинно момиче !!! Наша наследница.
-Ааа ,това ли било ?!-Тъкмо щях да се изправя ,когато брат ми ме сграбчи за яката и ме вдигна от канапето.
-Виж ,братко,тя е наше дете ,наша кръв !
-Джорджо,успокой се ,извиках вече аз.Наистина много ме ядоса,говореше така сякаш не ми пукаше ,сякаш не бях заложил на карта живота на единственото си дете и единственото нещо ,което извън мафията имаше значение .Единственото ,което ми остана от Сибел .
Спомените за Сибел ме заляха.Красивата русокоса французойка ,по която полудях.Бях млад ,все още много не опитомен и бурен,но това момиче ми взе акъла.От първият миг я пожелах и направих своя .Ожених се за нея и тя ме дари с най-прекрасното нещо-София !
Мафията обаче си беше мафията ,а тя не прощава на никой! Трябваше да направя избор ,който отне и последното човешко останало у мен .Знаех че ненапусна ли Сибел рано или късно щяха да я убият и нея и малкото ми момиченце.В мафията е така открият ли слабото ти място-загубен си.А аз трябваше да управлявам империя,която не само да управлявам ,а и да развия ! Така изчезнах завинаги от живота им.Спасих и тях и себе си.Сибел обаче завинаги си остана съпруга на мафията.Винаги намираше начин да се свърже с мен,да ме държи в течение за всичко свързано с детето ни.Когато почина не бях на себе си, не можех да го преживея дълго време ,ето защо позволих на София да замине да учи-не мислех трезво ! Тя обаче на свой ред ме мразеше,заради това което бях и ,заради това че ги бях изоставил .Не приемаше позицията ми в света ,не искаше и да чуе за мафия ,погнусата я усещах дори в глсът й.Срамуваше се от това ,че беше дъщеря на мафията.Бе бях неждният и любящ татко с нея ,винаги казвах истината.В редките случаи ,в които се чувахме или виждахме и казвах нещата такива каквито са,а именно че тя тя има дълг към мафията , а мафията винаги събира дължимото.По рождения София беше част от нея и не и ли се предадеше ,мафията щеше да предаде нея и дори аз нямаше да съм способен да я опазя.Имах план да тренирам София за боец ,да я вкарам в академията,която се равняваше на всеки един шибан кръг на АДа и нейн ментор на е момчето ,което ми стана като син-Ейдън !
-Леон ,как посмя да я оставиш там ,чудо е че още диша ! И да я тренира най-суровият от всички ! -Джорджо пак беше почнал да крещи .
-Достатъчно,братко! Решението е взето и влязло в изпълнение,имам план и повярвай ми,този ще е най-гениален от всички ,а аз съм имал доста такива ,знаеш -отново се захилих .
-Братко,ти си болен ,побъркано копеле ! Тя е наше дете ,не план !
-Успокой се ,а и Ейдън ще я пази.Знаеш ,че ми е като син ,няма да позволи да падне и косъм от главата й!
-Така ли,защото разбрах ,че преди една седмица я е пребил почти до смърт !
Стиснах зъби,гневът мина като ток през мен ,но не казах нищо.Знаех Ейдън защо го в направил.Знаех ,че преди всичко тя беше в академията и трябваше да бъде обучена ,а това несъмнено щеше да бъде съпроводено с доста неприятни моменти.
-Знам,но разчитам на Ейдън ,той знае какво прави !
-Не знам дали ти знаеш какво правиш и с какво си играеш,братко! -Джорджо излезе от кабинетът ми така шумно ,както влезе.
Аз останах да седя на дивана и се загледах в морето,през проЗореца.
-Гениален си Леон,гениален ! Оставих извратената усмивка да се разлее на лицето ми,след като поздравих сам себе си. Планът ми беше достоен за Оскар ,а наградите щях да ги раздавам аз .Светът на мафията щеше завинаги да запомни Дон Леон! Такава изненада им готвех ,от която нищо нямаше да е същото.
-Ще разлюлея целият мафиотски свят ...