Дъщерята на мафията

Заблуда

Кабинетът на Ейдън бе огромен.Ясно изразяваше грубата мъжественост на притежателя си.В центъра бе разположено масивно мехагоново бюро,черно на цвят със златни орнаменти по крайщата.Пред него имаше черен кожен диван,който имах чувството,че е ставал свидетел на много неща,а ако можеше да говори ,това което щеше да разкаже вероятно се равняваше на Ада.Огромните френски прозорци разкриваха гледка към красив басейн ,чиято вода сякаш беше кристална .В страни забелязах и мини бар ,препълнен с всякакви алкохоли.
-Сядай !
Подчиних се и много внимателно отпуснах тялото си на дивана.
-Докато не минат окончателно раните ти ,няма да тренираш.За сметка на това обаче ще се грижиш за чистотата на залата.Когато докторите преценят,че тялото ти е добре ,се връщаш към тренировките.Ще се наложи да те тренираме повече ,защото тялото ти е тотално неподготвено и ако не се калиш и научиш ,няма да преминеш теста.Мисля ,че и двамата знаем какво означава това.-Ейдън говореше със съвсем делови тембър ,а морето в очите му бе придобило някакво фалшиво спокойствие.Тихо,сякаш чакащо някой глупак да направи опит да поплува и да се удави мигом в ледените му води.Така зловещо спокоен не го бях виждала.
-Добре.-Това беше всичко ,което казах .Не успорих нищо.Знаех ,че ме дебне като хишник,дебнещ жертвата си.Просто стоях кротко и се подчинявах.
-Тогава приключихме ,можеш да напуснеш кабинета ми.

Ейдън
Очите й се разшириха.През тях мина сянката на унижението.София винаги е била много горда и точно това беше най-големият ни проблем.Тази нейна гордост ме предизвикваше по някакъв много извратен начин и ме тласкаше към това да я мачкам ,докато не остане нищо от нея.
Изправи се с мъка и тръгна към вратата .Виждх как крехкоти й малко телце се бори с болката от счупените ребра ,походката й бе измъчена и някак завалена .Бореше се да не ми показва слабостта си ,а това ме накара да искам да я разкъсам .Мразех тази безсмислена гордост и съпротива на вече потъпканото й от мен его.Точно това ме накара да загубя умът си на ринга.Забивах юмруците си като подивял и все пак някак я предпазвах от тях.Далеч не използвах силата ,на която бях способен.Удрях на места ,на които знаех,че няма да причиния необратими щети .Едновременоо стоварвах Ада отгоре й и я предпазвах от него.След като свърши всичко и видях малкото и окървавено телце да лежи безжизнено на ринга си тръгнах.Не можех да понеса нито гледката ,нито мисълта ,през какво щеше да премине като се събудеше.Мразех се ,за това което трябваше да й причиня,но тя просто не приемаше на сериозно ситуацията ,в която се намираше.Беше в шибаната академия на мафията,която бе като чистилище.Мислеше си ,че знае нещо,но всъщност нямаше представа колко безкрупулно и безмилостно е всичко тук.Това беше и мотивът ми да настоявам пред баща й да бъда нейн ментор,просто нямаше да преживее и една седмица тук иначе,обучаваше ли я някой друг -вече щеше да е мъртва на дъното на някоя река.
Самата мисъл за това вледени кръвта ми.-Моята София,единствената жена ,която някога съм обичал.
От години се знаеше ,че аз ще бъда нейн ментор ,когато настъпи момента ,в който ще прекрачи прага на Мафията .Баша й обаче реши да й даде малко повече време от колкото се дава на деца с нейната съдба и това ме накара да откача .Исках я тук.Наблюдавахме я постоянно,тя нямаше и представа ,че всяка една шибана секунда знаем с кого и къде е.Баща й бе решил да я остави да завърши образованието си,което опъна жиците на търпенивто ми до краен предел .Не бях съгласен .Просто я исках тук.
До онази вечер,в която тя не реши да се напие и да извърши всички онези глупости.Кръвта ми кипна тогава,бях като побесняло животно ,вследствие на което просто наредих на хората си да я приберат.Това беше краят на глупостите й.
И ето я сега тук,малка и така невинна.Нямаща и бегла представа какво я очаква.Мислеше си ,че е видяла Ада,но не беше така ,щях да и дам истинския Ад на сребърен поднос.И щях да я изгоря в същия този ад .София подозираше ,че не съм стария Ейдън ,но всъщност не знаеше ,че това е името на Дявола ,а дявола винги прибираше дълговете от длъжниците си,а София беше затънала до шия в дългове.... Никога не съм се славил с търпеливост и сега тя щеше да научи това.Нямаше да простя и една нейна крачка на криво.Бях гърмящата змия, която тя така наивно побутваше и сега щеше са търпи последиците .
София
Натиснах дръжката на врата ,но преди да я отворя се обърнах към Ейдън.Беше се изправил от стола си и ме гледаше втренчено.Огромното му мускулесто тяло се извисяваше като аполон.Прозорците хвърляха сянка върху лицето му от залязващото вече слънце.Имаше страшен вид.Ясно личеше как всеки един мускул в тялото му бе напрегнат и готов да се активира.Приличаше на граната,чийто филтър е запален и всеки момент ще изгърми.Стрх се пропи чак до костите ми.Забелязал това ,Ейдън позволи на една нагла изкривена усмивка да се разлее по лицето му.
- Спри с тази гордостт ,Ma fifille ,одавна ти я отнех.
Гръм да ме беше ударил ,по-добре щеше да е .Но да ми проговори на френски ми дойде в повече.С Ейдън споделяхме общо потекло.И двамата бяхме на половина французи.Навремето когато се обръщахме един към друг винаги си говорехме с нежни френски думи,или пък когато не искахме останалите да ни разберат.Това си беше нашето нещо ,но мислех ,че той го е забравил .С това обръщение сякаш изсипа цял пакет със сол в раните ми.
-Ne me parle plus jamais comme ça(никога повече не ми говори така) изсъсках аз.
-Je commence juste maintenant( едва сега започвам)
Сълзи опариха очите ми и преди да е казал още нещо дръпнах дръжката на врата потъвайки в тъмниякоридор .