Дъщерята на мафията

Знаех,че рано или късно ще дойде този проклет ден,в който ще трябва да вляза в мръсния бизнес на баща ми.Ето защо гледах да грабя от живота с пълно шепи,да правя нещата които обичам,да пътувам,да уча и да се срещам с приятелите си.С години игнорирах страха за момента,в който ще се наложи доброволно да се откажа от контрола над собствената си съдба. Игнорирах и грозните картини,които се разиграваха като филм пред очите ми.Затварях всичко това в черното шакфче,което бях създала в главата си.Колкото повече растях ,толкова по-лесно ми беше да се справям с тази задача.Имаше дни ,в които дори забравях за цялата тази каша,дни в които живеех нормално и всичко изглеждаше спокойно и обикновено.Завърших училище с пълно отличие и имах една купчина с медали от балета-спорт ,с който се занимавах от дете.На едно от ежегодно провеждащите се състезания в малкият град ,където живеех ,бях забелязана и така попаднах в балетната академия в Ню Йорк. Когато получих разрешени от баща ми да замина и завърша образованието си там,у мен си проправи път надеждата,че може би има някакъв вариант да му докажа,че аз съм различна от него и няма никакъв смисъл или полза от това да бъда част от гнусният му свят.Не бях за това място,не бях за този бизнес,не бях дяволът ,който бе той.Аз бях едно обикновено нормално момиче.Наложи ми се да погреба майка ми  съвсем сама ,когато бях на шеснайсет и да се справя с болката от загубата ,а също така и със страховете си.Баща ми никога не беше до мен.В онзи момент също не направи изключение.Единственото,което получавах през всичките тези години бяха пари-черни кървави пари.

Глава 1
-Соф, събуди се за бога,закъсняваме.
Глсът на най-добрата ми приятелка заплашваше да пробие дупка в мозъка ми.Опитах да отворя очи и да се изправя,но напразно.Цялата стая се завъртя пред мен и се свлякох като гюле на леглото.
- Ел,не виждал ли, че ми е лошо ...
- Да виждам,изглеждаш ужасно,но това няма да ти помогне.Обеща ми,че ще дойдеш с мен и ще удържиш на думата си.Между другото,в колко се прибра снощи ?
-Не знам,размрънках се аз ,май беше към шест сутринта.Виж не ми е до осъдителната ти реч или злобни погледи.Аз съм това,което съм.Излизаше ми се,пиеше ми се и толкова.Не съм дете ,че да ти се обяснявам.Остави ми намира.
Знаех,че прекалявам с тона и отношението си,но за бога бях права.Не обичах да давам обяснения за каквото и да било.Имаше няколко неща от които бягах и това определено беше едно от тях.Контролът беше само мой.Не позволявах на никой да ми държи сметка,да ми търси обяснения или да ми казва какво да правя.Това бяха най-черните ми страхове и когато някаой се доближеше чрез държанието си до тях,моментално слагах преграда и заемах отбранителна позиция.
-Добрв,Софи,ивинявай,аз не исках ...Тук Ела спря и усетих чувството й за вина,а срамът да ме погледне се изписа върху лицето й.-Наистина не исках да прозвуча така.
-Знам,Ел,извинявам се и аз за грубата си реакция...
-Добре,давам ти още десет минути да станеш и тръгваме,моля те не ме оставяй.
Извъртях очи от досада и се съгласих.Знаех колко е важно за нея да й помогна в избора за рокля,която щеше да облече на първата си среща с момчето,в което беше влюбена от години.Ето защо станах и докато отивах към банята се препсувах и проклех няколко пъти за дето бях изпила всички онези шотове снощи.Измих се набързо,облякох любимата си рокля тип цигара,с дължина до коляното.Бе с цвят на кашмир,който идеално отиваше на дългата ми руса коса и бледа кожа.Не ме обезличаваше,дори напротив,изглеждаше така сякаш бе шита за мен.Сложих си лека спирала и малко руж .Знаех ,че имам хубаво лице и не се налагаше да слагам много грим-бях наистина благодарна за което.Приличах на мама.Наследила бях дългата й естествено руса коса,падаща на леки вълнички до кръста,големите сини очи,чипо носле и плътни розови усни. Бях дребна и слаба също като нея,но в погледа ми се четеше ужъсът от миналото ми-ето това вече беше наследството от прескъпото ми татенце.Усетих как омразата ми излиза наяве и в следващият момент вече се одръпвах от огледалото. Винаги когато си позволявах да заставам за повече време пред него се случваше точно това.
Разтърсих глава и си казах -Стига,София престани , не му е моментът нито времето да изпадаш в мисли за миналото.Ела те чака долу,стягай се ,заупреквах се аз.
Няколко минути по-късно се запътих надолу по стълбите ,където се намираше и хола.С Ела живеехме под наем в невероятен мезонет ,в близост до академията(поне за нещо добро да послужат парите му). Отново се опрекнах ,че продължавах да мисля за баща ми.Напоследък доста често се случваше и това никак ама никак не ми харесваше.
-Ела,къде си подяволите,извиках аз.Никакъв отговор не дойде обаче.
-Ох ,Ела,накара ме да стана,да се приготвя,а сега ти се бавиш,започвам да се ядосвам!Излизай от тази кухня ,иначе аз ще те...недовърших,просто де вцепених от ужас.Насред проклетата ми кухня имаше двама въоръжени типове,облечени от горе до долу в черно с насочени пистолети към главата на Ела,която не застинала до масата и изглежда бе в шок.
-София Лаудън,ние сме хора на Ейдън,дясната ръка на
-На баща ми,прекъснах го аз
-Точно така!Време е да тръгваш с нас,ще те отведем при Ейдън,той ще поеме контрола над теб от тук насетне.
-Моляя? Причерня ми,просто ми причерня.Нима този ден бе дошъл,нима всичко отиваше по дяволите?! И тази проклета дума контрол..
-Не !изкрещях аз-Просто не , не съм готова.
-Съжалявам ,захарче,но снощното ти представление поизнерви шефа ми и така взе решение,че трябва да се прибереш
у дома по-скоро от колкото планираха.
-Какво ? Каво,подяволите ,означава у дома или представление , за какво изобщо ми говорите ? Не ми трябваше отговор,той вече беше ясно изразен в ума ми-следяха ме.През цялото време са ме следили.Не можех да повярвам колко съм била наивна да си помисля ,че не го правят,да си помисля ,че изобщо някога съм правила нещо защото така съм искала,през цялото време е било защото някой ми е позволявал.
Започна да ми се повдига.Мразех ги:баща
ми,цялата тази паплач и него-Ейдън.Знаех,че когато дойде този ден ще имам тиранин,който ще наричат мой ментор ,но мислех ,че баща ми поне малко ще се смили над мен и няма да позволи това да бъде Ейдън.Е ,явно и в малкото моменти ,в които съм възлагала някакви надежди за баща ми са били грешка.Дявол,гнусен дявол,а аз бях негова плът и кръв.Не ,това не можеше да ми се случва,трябваше да измисля нещо и то веднага.Трябваше да бягам за бога.Не можех да ида там,веднъж прекрачиш ли прага на някоя от базите на организацията-край.Завинаги оставаш част от нея,единственият изход е смъртта,а опиташ ли да избягаш,смъртта щеше да е дар,сравнение с онова ,което щеше да те сполети.Също така знаех,че такива като мен нямат друг избор освен да се предадат в ръцете на организацията,тогава когато тя ги  поискаше  или умираха.Нямаше друг път,бях наясно с това.Израснах с тази мисъл,но през всичките тези години се надявах ,че моят час ще удари малко по-късно,бях дъщеря на един от най-големите мафиоти,мислех че имам предимство да се позабавя малко-грешала съм. Каква глупачка само бях,да помисля ,че баща ми го е грижа поне малко за мен.Парите,властта и страхопочитанието ,което изпитваха всички към него бяха неговата грижа-не аз.Остави мен и майка ми,по-точно ни продаде заради тези неща ,а аз очаквах милост и състрадание от този изрод.Пълна тъпачка,наругах се наум.
-А ако не тръгна с вас ?
-Няма такава опция,захарче.Ейдън те иска у дома още тази нощ.
Изричайки думите ,псето се ухили и забелязах,че в устата му липсваха няколко предни зъби.Тръпки сковаха гърба ми,сигурна бях,че загубата им е била като погалване с перце ,сравнение с онова което му се е случвало .Нямаше изход-знаех го.
В ушите ми прокънтя и името на другия дявол-Ейдън.Мъжът,който някога обичах и който ме продаде за същите неща ,за които баща ми продаде мама. Ейдън не беше дете на някой от организацията,той имаше шанса да води нормален живот. Точно поради тази причина предателството му ме заболя с двойна сила.
Когато се запознах с него бях на крехките петнайсет години и се влюбих до уши в него.По това време той бе на деветнайсет-последна година в гимназията.Имаше доста труден живот ,беше буен ,проблемен и всички в училище се страхуваха от него.Разбира се,всичко това бе добра предпоставка да направи впечатление на отдела за търсене на млади кадри на организацията.Знаех отлично как функционира системата.Наблюдаваш младите момчета и когато някой ти направи подобно впечатление го примамваш и оплиташ в мрежите на мръсния бизнес.Убочаваха го,а след това той отива на тест.Ако издържи теста,покаже добри бойни умения и докаже лоялността си, завинаги става част от света на Мафията,ако ли не го убиваха.Това се случи и с него.
Не можех да преживея предателството му дълго време,после обаче мама се разболя и нямах време да мисля за каквото и да било.Една цяла година умираше ден след ден пред очите ми и нямах сили да мисля за каквото и да било друго.
Когато получих разрешение да замина в балетната академия,баща ми си позволи да ми каже,че Ейдън се е издигнал за отрицателно време по стълбичката на мафиотския успех.Показал талант,който от години не бил срещан у другиго.Така ми стана ясно,че е достигнал нивото на баща ми и то само на двадесет и четири годишна възраст.Онзи Ейдън ,който някога познавах бе умрял и днес представляваше дявол по лик и подобие на баща ми. Не очаквах обаче,че човек като него с таква безгранична власт ще склони да бъде ментор,още повече пък на някакво си момиченце.
-Нямаме време за губене или тръгваш сега,или пръскам черепа на тази лигла и пак тръгваш! Знаеш правилата,захарче.
Ледена пот ме обля,так беше-знаех правилата.Не тръгнах ли моментално,на изрода нямаше и окото да му мигне да натисне спусъка.А не тръгнах и след това,щеше да последва нов изтрел ,този път обаче падналата глава щеше да е моята.
-С колко време разполагам ,за да си събера нещата ?
-Захарче ,не отиваш на екскурзия и няма да нощуваш в хотел.Отиваш в дома на Мафията,където ще бъдеш убочавана ,дали ти трябва багаж изобщо ?Двамата мъже избухнаха в смях ,а аз стиснах силно зъби и ги наругах доста цветущо ,но наум.
-Да тръгваме тогава.
Обърнах поглед към Ела и прошепнах-Някой проклет ден ще намеря начин да се върна,обещавам.В този момент усетих грубите ръце на мъжа,с който дори не разменихме дума,как ме издърпаха и изсъска в ухото ми - Нямаме време за глупави сълзливи слова.Няма да се върнеш при нея и няма да се видите повече.Не заблуждавай нито себе си,нито нея.Някой ден ще те мрази заради неспазената дума,не заради принудата да заживееш в свят,в който ти в отредено да бъдеш.За по-малко от миг в очите му премина болка.Това ме наведе на мисълта,че най-вероятно и той е бил като мен и още по-вероятно бе някой ден аз да кажа точно тези думи на друг,който щеше да се намира в моето положение сега.
Мъжът затегна хватката си около ръката ми и излязохме.Минавайки пре входа ,изглеждахме като двама влюбени хванали се за ръка,а до тях крачещ приятел.Само че не беше така.Никой не подозираше ,че хората до мен бяха убийци,които против волята ми ме отвеждаха право в АДА !!!