Дъщерята на мафията

Белегът

"Ще изгориш" думите закънтяха в ушите ми.Усетих как вълната на удоволствие се отдръпна от мен,така както океанът се отдръпва преди цунами .Знаех ,че Адът е на път да се стовари отгоре ми.Ейдън ме дебнеше ,чакаше някаква реакция от мен.Каквото и да предприемех в този момент ,щеше да е грешно и за моя сметка.Ето защо се поддадох на инстинкта си за себесъхрание.Избутах го силно и се втурнах към изхода.
-Пак ли ще играем тази игра,ma fiffile ,ставаш банална!
Не ми пукаше какво казва,гледах да се възползвам от всяка секунда преднина.Изхвърчах от имението и се насочих към автомобила.Вече знаех колко светкавично бърз може да е Ейдън и бях наясно,че няма да стигна отново до никъде.Ето защо влязох в колата и с треперещи от ужас ръце заключих вратата на пасажерското място и завъртях ключа..Нстъпих съединителя и подадох на първа.
Смътно като в просъница чух Ейдън да крещи ,някви неща ,но не го разбирах ,бях в транс.Цялото ми същество се бе напрегнало от страх и желание да бяга.Знаех,че този път хване ли ме ще ме къса и гори на парчета .Натиснах газта и колата тръгна рязко и мощно.Без да се усетя вече превключвах на пета.Шофирах като луда.
Нямах идея как нито кога ,но буквално летях по тесните улички.
Погледнах в огледалото за задно виждане и забелязах ,че плътно зад мен се носи пистов мотор.
-Подяволите ,Ейдън,шибано умно копеле!!!
Ускорих още.Боже ,тази кола беше звяр,който едва удържах.Имах книжка ,но никога не съм била кой знае какъв шофьор .Ето защо в момента бях чист самоубиец на пътя .
Ейдън изравни мотора си с пасажерската врата.
-Aller en enfer (върви в Ада) изкрещях аз и натиснах още повече газта.
Носех се по някакъв много тесен горски път.Тъмнината и гората от двете ми страни допълнително вледеняваха кръвта ми.Нямах представа на къде води пътя и точно това беше проблема ,Ейдън отново имаше предимство .Бях сигурна ,че добре познава месността и вече има план в извратения си мозък.
Не ,не ,не и пак не! Нямаше да му се дам този път .-Господи ,нека това проработи,прошепнах тихичко и натиснах спирачката.Отне само няколко секунди преди колата да спре.Изведнъж Ейдън изчезна от погледа ми.Не останах да губя време.С треперещи от ужас ръце започнах да търся  нещо ,което да ми помогне да се защитя.Каквото и да е то.Никъде нямаше нищо ,подяволите! Когато тръгнах да отварям вратата в краката си забелязах захвърлен пистолет ,веднага го взех и затичах с все сила към дърветата.

Тичах докато не достигнах до пълен предел на силите си.Едва поемах въздухът,който имах чувството ,че едновременно раздира гърлото ми и ме дави.Краката ми трепереха като листата на дърветата около мен.Леденият вятър се забиваше право в гърдите ми като острие.Заслушах се ,но около мен се чуваше само сблъсъка на клоните ,които вятърът,сякаш управляваше като кукловод и ги доелираеш един с друг.Тъмнина беше обвила всичко около мен.Бях сама,а от Ейдън нямаше и следа.
Аз обаче не се страхувах от зловещата гледка,знаех че може да ми се случи нещо тук,но го предпочитах ,пред това което щеше да ми се случи ,ако Ейдън ме хванеше.Стиснах здраво пистолета и се скрих зад едно от дърветата.
Какво щях да правя сега,Господи,аз дори не знам къде се намирам,как да избягам ?!?! Всякакви въпроси заблъскаха в главата ми.Не знаех какво се случваше с мен.Парещи сълзи потекоха по страните ми,сълзи на болка ,отчаяние,ужас и безизходица.
-Je te deteste ,je te deteste (мразя те,мразя те) крещях с цяло гърло.Това беше последното което излезе от мен преди мрака да ме погълне.Мрак ,който пъгълна душата ми.
Олюлявайки се намерих сили да се изправя.Трябваше да тръгна на някъде,знаех,че остана ли още малко на едно място,нямаше да отнеме много време преди Ейдън да ме е открил.
Тръгнах право напред и се помолих ,да умра преди да ме е намерил . Знаех,че от тази ситуация изход няма ,ето защо смъртта беше за предпочитане .В противен случай щях да се моля за нея !
Не знам колко време беше минало ,нито колко съм ходила. Просто принуждавах крайниците ми да се движдат.В едни момент това обаче спря да се случва.Усетих как всеки миг ще припадна ,преди обаче да успея да направя каквото и да било,пред очите ми ясно се очерта силует.Огромен мъжки силует.Сърцето ми заби яростно! Главата на мъжа се изкриви на една страна ,а в ушите ми отчетливо и ясно думите му.
-Tu est mort,София ! (Мъртва си)
Тялото ми не издържа на шока и се свлякох право в краката му.
-Il y a ta place(там ти е мястото)
Усетих как грубо ме хвана за косата и ме вдигна от земята.Нямах сили да извикам от болка,тялото ми се бе предало,аз също,сега вече можех само да се моля да умра по-бързо. Не успях да отворя дори очи.Толкова бях изтощена.
-Погледни ме ! Погледни ме ,неблагодарнице!
-Ейдън ,аз ...
-Млъквай-изсъска той.-Два пъти тази вечер си насилваш късмета с
мен,трети няма да има.
Изтръгна пистолета от ръцете ми и прошепна с усни до лицето ми.-Сега вече ,ще разбереш ,кой съм аз ,ma fifille,tu es  a moi(моя си) и ще те третирам като таква.
Сводното му ръка се стрелна към лицето ми и с периферията си видях нещо сребърно  да проблясва в нея ,а след това усетих безприкословна болка . Опитах да се извия в ръцете му, но напразно ,да избегна случващото се,но хватката му беше железна.Усещах как ножа дълбае нещо,плътно до окото ми,но без да го засяга .Силен писък се откъсна от гърлото ми.
-Штттт ,тихо ,приключих ,за сега !
Но аз вече не го чувах ,оставих се мрака да ме завладее и се предадох на тъмнината.Тялото ми се отпусна в ръцете му и край,всичко стана черно !