Дъщерята на мафията

Да се предадеш

Вървях в дългия мрачен коридор с празен поглед.Не мислех за нищо, съзнанието ми бе точно толкова празно колкото и погледът.Това обаче ми хареса. Някак тази празнота ме пазеше от мислите ,чувствата и страховете.Усещах сигурност в нея.Беше скривалището ,от която имах отчаяна нужда.Вървях към тоялетните,но не бях сигурна ,че изобщо знаех къде отивам. Ледена тишина се бе разпростряла из целия коридор,само моите стъпки отиваха глухо.Завих по коридора и открих тоалетната.Влязох в нея и се отправих към мивките.В огледалото срещнах образът си.Не се впечатлих особено, гледаше ме чуждо момиче,чужд поглед се взираше в мен от огледалото.Не се трогнах ,ни ми пукаше.Пуснах водата от мивката и я оставих да се източи ,докато не стана ледена.Сложих главата под струята и оставих студът й да ме залее.Не знам колко време съм стояла така, бях се оставила на водата, да отмие спомена за днес. Изправих се и оставих мокрите кичури да се спуснат от двете ми страни.Насочих се към изхода, с цел да се прибера обратно в килията или нещото ,в която спях.Вече нямаше охрани,нямаше убийци ,които да ме пазят,сега аз бях убийцата, или поне така си мислех . Продължавах да вървя по тихия коридор.Наред със стъпките ми се чуваха и капчиците ,падащи по пода от мокрите ми коси.Падаха с лек звук,който сякаш отброяваше оставащите ми минути живот.Когато се замислих върху това, забелязах в далечината мъжка фигура,облегната на стената.Бледата светлина успяваше да закрие лицето,но погледът ,който сякаш ме разстрелваше,нямаше какво да го скрие.
-Защо си мокра ?
Оставих за кратко въпросът му без отговор.Ускорих крачка и скъсих за отрицателно време дистанцията ни.До сега първото нещо което ми идваше на ум бе все да бягам.Дне не беше така.В цялата празнота ,която ме бе заляла,като малка искричка на надеждата,блесна нуждата да стигна при него.Ако до преди часове ,го мразех повече от всичко ,сега имах нужда от него .Сякаш той беше единственото ,което не ми беше чуждо.Гледах го право в очите.Морето в тях бе привидно,но лъжовно спокойно. Знаех ,че едно грешно движение и мъртвото му течение щеше да ме отнесе.Като един удавник обаче , бях привлечена от смъртоносните води на гибелното море. За кратък миг долових объркаване ,но точно когато го усетих,то вече беше отминало.Каквото и да бе накарало Ейдън да се изненада то вече нямаше значение, беше открил отговорът и планът му за действие бе готов.Както винаги безгрешно точен и побъркващо умен .
Когато стигнах до него,спрях и сведох поглед.Отпуснах уморено ръмене и усетих ново чувство да успява да пробие спокойствието у мен-предавах се.Стиснах една в друга ръце и усетих как просто се предавам на Ейдън.Не смеех да го погледна,нито да проговоря.Чаках той да наруши мълчанието,но не го направи.
-Je suis confus /объркана съм/ Това беше всичко ,което успях да кажа . Не последва нищо.Тишината бе завладяла всичко.
- Je me sens tellement fatigue,Ейдън/ чувствам се толкова изморена,Ейдън/
Инстинктивно докоснах с треперещи пръсти издълбаната буква Е под окото си . Този жест не остана незабелязан от Ейдън. Светкавично бързо и силно стисна китката ми и отдели ръката от лицето ми.
- Попитах защо си мокра. Тихия стоманен тон на гшасът му се забиха в сърцето ми.Почувствах се изоставена.Не че беше до мен,но той беше най-близкото ,което имах тук,колкото и странно да звучеше,дори в моемнтите на страх ,нещо в мен ми казваше ,че той е единственият на който мога да разчитам,дори когато не става много за разчитане.
- Не знам ,прошепнах аз
-Опитай пак,вече нервно изсъска той.
-Исках да го махна
-Да махнеш кое ?
-Le misere /мизерията/ ,почти прошепнах аз.Израйки тези думи,гласът ми се прекърши.Някъде там се прекърших и аз.Избутах го силно и направих крачка назад . Сякакви мисли забошуеаха из глвата ми. Започнах да се паникьосвам.Разбрал това,Ейдън бързо обви ръце около лицето ми и приложи усните на милиметри от мен.Много бавно и внимателно погали белегът ми с пръсти и прошепна
- Se render, mon petit /предай се ,малката ми/
-Non /Не/ ,Je ...
Преди да успея да довърша изречението си,Ейдън разби силно и власто усните в моите.Целувката му беше груба ,изискваща и настоятелна.Усните ми се извиваха под неговите.Краката ми се разтрепераха, но той бързо успя да ме хвана през кръста и да ме задържи.Със свободната си ръка грубо стисна косата ми и опъна врата ми силно назад.Обсипа целият ми врат с груби целувки,а точно там къде пулсираше пулсар ми ,захапа силно и като подивяло животно.Сълзи се стекоха от очите ми ,породени от силната болка,но и да исках не можех да помръдна,намирах се в железна хватка.
-Ти си моя ,ma fifile , без значение дали ти харесва или не ! Разбра ли ме ?
-Non !
-Напротив , София, точно преди две минути ,имаше нужда от помощта ми,прав ли съм ? Мижеш ли да отречеш  ?
-Не ,не мога
-И так ще е за винаги ! А сега нека се погрижа за теб ...