Дъщерята на мафията

Бягството

Стоях вцепенена на седалкат и не можех да взема адекватно решение.Всичко беше толкова объркано,че просто седях там и се чудех до къде щеше да ме отведе цялото това нещо ?
-Излезе от колата ,ma fifille .
-Non (не) - Поклатих невярващо глава .Това
беше абсурдно.След всичко просто си беше абсурдно.
-est-ce un piège (това е капан ) В мига ,в който Ейдън чу думите ми ,сякаш в очите му забушува нова буря,този път много по-унищожителна ,от която и да било друга.
-Излез от проклетата ми кола,сега ! -Тонът му беше изключително премерен и овладян.Лед скова гръбнка ми.Знаех ,че ситуацията не отива на добре,но просто изпитвах още по-голям страх да изляза.Имах някакво предчувствие ,че това което ме чакаше извън нея бе още по-страшно.
Отново поклатих глава и прошепнах
-Non
Морето в очите на Ейдън стана бурно ,виждах огромните черни вълни как се блъскат в зениците му.Това отключи инстинкта ми за себесъхранение и преди да е стигнал до мен ,успях да изкоча от колата и с всички сили побегнах.
-Erreur,ma fiffile ,erreur (грешка ,момичето ми,грешка)
Това беше всичко ,което чух.Вследващият момент ,започнах да чувам все по-приближаващият ме бяг.Ейдън беше доста бърз ,с всяка секунда скъсяваше разстоянието помежду ни.И знаех,че хване ли ме -свършено е с мен.
Започнах да тичам още по-силно.Дадох скоростта на краката си,на която бях способна.Тичах като обезумяла.Усещах как вятъра свистеше в ушите ми.Минаваше като бръснач пре лицето ми.Сякаш и той беше срещу мен.Оплиташе безмилостно косите ми и сякаш ги дърпаше като юзди.Въздухът беше леден ,с всяко вдишване имах усещането,че разкъсва дробовете ми.Паниката беше повече отколкото можех да понеса.Всичкото това си беше повече отколкото можех да понеса.
Отстрани на пътя имаше гора ,насочих се право към нея .Бях като полудяло животно ,борещо се за живота си.
Високите дървета пречеха на лунната светлина да достигне и изглеждаше още по-тъмно.Ейсън беше плътно зад мен,но дори не можех да се обърна да видя ,колко точно му остава да ме достигне ,защото имах чувството ,че това ще убие инерцията ,която бях набрала .Гората обаче ,беше грешка,клоните й се блъскаха в мен и само ме забавяха .Деряха ръцете и лицето ми.Краката започваха да ме болят стршно много,имах чувството че стъпвам под нажежени въглени.Знаех че бяха разранените от камъчетата по земята.
Бягах и се молех да успя да се скрия някъде или Ейдън да се умори ,но това не се случваше.Тичах и тичах ,но усещах как краката ми забавят ход .А Ейдън точно това дебнеше -една малка грешка или разсеяност.Опитвах се да се забързам,но не ставаше ,краката ми отказваха все повече и повече.В следващият миг усетих желязна хватка да се оплита около косата ми и да ме издърпва назад.Започнах да пищя.Ейдън сложи ръка на устата ми и ме притисна силно в прегръдката си.
-Достатъчно !
Опитах да се откъсна от ръцете му ,но напразно.Следващото ,което усетих бяха ръцете на врата ми.Стискаше.Започнах да се боря за въздух.
-Ето това е усещането ,когато изпитваш търпението ми! Харесва ли ти ,как е ? Извратена усмивка се разля на лицето му и стисна още по-силно. Кога ще приемеш ,че няма изход от тук ,а ? Усетих как едната му ръка се плъзна надолу по гърдите ми.Заигра се с тях,докато не ги накара да станат твърди и тежки като камък.Забога,какво ставаше с мен?!? Приближи се до усните ми ,които едва си поемах вече въздух и прошепна.Готова ли си да спреш да се бориш с мен ,София? Готова ли си да ми се предадеш ?Ръката му светкавично се пусна под анцуга ми и издърпа тънкият плат на бельото ми ,оставяйки го да се върне към мен и да се впие в нежната ми кожа.Болка и удоволствие ме заляха едновременно.
-Oui (да) беше думата ,която се изплъзна от усните ми.Тогава той стисна още по-силно врата ми.
-tu vas bruler,ma fiffile(ще изгорош,момичето ми) .