Дъщерята на мафията

Нов човек

Дните минаваха бавно и монотонно.Занимвах се с едно и също всеки ден.Ставах рано ситрин и започвах да тренирам,докато тялото ми позволяваше.Душата ми обаче никога не се засищаше.Беше жадна за още и още.Гневът бе обзел всяка част от нея.Мислех само ,за това как ще стана добър боец ,а след това ще изгоря целия този ад до основи заедно със себе си. Щях да се удавя,но щях да повлека всяко едно шибано копеле към дъното.Много скоро нямаше да има въздух ,който да могат да поемат с проклетите си дробове.Блъсках с все сила по боксовата круша,отдала се на мислите си.
-Софи,трябва да спреш за малко,разкървавили си целите си ръце !
Гласът на Саманта ме изкара от унисона,в който бях потънала.
През последните месеци,Саманта и аз се бяхме сближили доста,дори можех да я нарека своя приятелка .Тренирахме заедно от сутрин до вечер,също като мен и тя бе изостанала с подготовката .Ето защо ни събраха заедно да наваксаме изгубеното време и евентуално да имаме шансове ,когато дойде изпитния момент.В нейно лице открих една също толкова изгубена и объркана диша като мен.Не знаех историята й,не знаех как е попаднала тук.Знаех ,че ако искам да запазя живота си и да изпълня плана си за отмъщение,трябва да се придържам към правилата,а едно от тях бе да не задавам никакви въпроси.Не трябваше да се набивам на очи.Достатъчно го бях направила в началото,сега трябваше да се сливам с мрака и сенките.
-Знам ,Сам,права си!
Излъгах я ,нито бях забелязала ръцете си,нито смятах,че е права.Заболя ме мисълта ,че лъжех единственият човек ,на който му пукаше тук за мен,вероятно щеше и да е последният ми блъзък,който щеше да ме види жива .Лъжата обаче тук е необходима -едно от нещата ,който научих през последният изминал месец.Истината беше като студено дуло,опряно в главата,лъжата пък бе като пълнителят в същия този пистолет,който може и да се окаже празен и да спаси живота ти.
-Виждала ли си го?!-
-Саманта,изсъсках аз! -Ударих за последно ,но с цяла сила в боксовата круша.
-За мъртвите или добро,или нищо ! Погледнах я с цялата студенина ,която изпълваше душата ми.Усетих как болката от случилото се в онази нощ си проправя път към съзнанието ми.Неволно докоснах с върха на пръстите си крайчицата на лявото ми око,но в мига ,в който осъзнах какво правя ,Саманта пак проговори
-Знам ,че боли,но ще трябва да го приемеш,няма как да бъде заличен.-Изричайки тези думи ,гласът и потрепери.Виждах едновременно страх и съжаление в погледа й.Гледаше бешега ми със смесени чувства.Съжалението й,което ясно се долавяше ме съсипваше.В онази нощ ,за да ме накаже,Ейдън издълба на лицето ми Собствената си буква.Срамът ,позорът,страхът примесени с болката ,която изпитах бяха нещата ,който със сигурност нямаше да му простя ,а още по-сигурно беше ,че щях да търся отплата за тях !
-Стига ,Сам,това е минало.- Вдигнах гордо глава и напуснах залата.Проколета да съм,ако не потърсех сметка за всичко това .Проклет и да е Ейдън заедно с мен!