Chapter 1

848 39 4
                                    

Гледна Точка на Изабел

Колкото и да не искам, и днес трябва да отида на проклетото училище.Нито имам хубави оценки, нито нищо.Защо изобщо ни карат да ходим?Разбирам, учим, за да си намерим добра работа, но не мисля, че някакви си тъпи уравнения ще ми потрябват някъде.И да, това е моето мнение за ходенето на училище, но какво ли ви занимавам!?Вие си знаете.

Излязох от банята и се облякох.Слязох долу, а там нямаше никого.Явно баща ми, е тръгнал по-рано днес.Взех една ябълка и тръгнах към затвора ми за още една година.Влязох през големите врати и както винаги закъснявах.Коридорите бяха празни.Минавах през женската таолетна, а от там се чуваха стонове.Да, курвите в училище не остават без занимание.Знаете, във всяко училище има такива.

Вече бях стигнала до стаята, в която имах час.Влязох, а пред мен се яви ядосаното изражение на госпожата.

-Пак закъснявате г-це Куин.

-Ако можех нямаше и да вляза в часовете госпожо.-казах аз и се усмихнах фалшиво.

-Да, но не можете.-каза тя.

-Както и да е.-казах аз, по-скоро на себе си.

Госпожата разказваше тъпия урок, а аз и подавах бележки с другите от класа.Да, никой не харесваше тъпата даскалка.

Часът свърши и всички излязоха от стаите и отново в коридора настана час ПИК.Придвижих се до шкафчето си и взех нужните учебници.Влязох в стаята, а там всички бяха насядали, имаше свободно място до едно чернокосо момче и аз тъй като нямах избор седнах до него.

-Хей.-поздрави ме той, а аз му отвърнах.

-Не съм те виждала преди.Да не си нов?-попитах очевидното аз.

-Дап.Преместих се тук на скоро.

-И как е града?Харесва ли ти?

-Красиво е и градът е тих.

-Между другото не разбрах името ти.-казах аз и се засмях.

-Зейн Малик.-

-Изабел Куин.Приятно ми е.-подадох ръката сиц за да се здрависаме и след това избухнахме в смях.

Госпожата влезе в стаята и всички млъкнаха.

-Е, деца тъй като това е пред последната ви седмица в училище, директорът реши да ви разпуснем.Ще се видим другия понеделник.-каза г-жата, а след това започнаха радостни възгласи от страна на класа и моментално стаята се изпразни.

ErrorWhere stories live. Discover now