Error

Chapter 8

Аз тръгнах да излизам от стаята, но тя ме спря.

-Остани тук, моля те.-помоли се тя, а аз се съгласих и набързо съблякох тениската си и събух шортите си.

Легнах до нея, но не можех да заспя, но тя бързо го направи.Беше с гръб към мен и дупето и леко се опираше в малкия Найл.Не знам какво по дяволите я накара да започне да го движи леко, което успя да ми докара ерекция.Ама тя наистина ли спеше!?Погледнах я и тя спеше наистина.Обърнах се на другата страна, но не можех да заспя и затова пуснах телевизора и започнах да търся един канал.Пуснах го и без да искам усилих звука ужасно много и стоновете на блондинката, която чукаха сигурно се чуха и при съседите.Това накара Изи да се събуди и тя се обърна към телевизора, а аз веднага го изключих.

-Какво гледаш Найл?-попита сънено тя.

-О, мамка му, нищо.-направих се на ударен с мокър парцал.

Тя само кимна леко и отново се унесе в сън. Не след дълго и аз заспах с тъпата, болезнена ерекция.

***
Сутринта Изабел я болеше главата и пи хапче и пак заспа, но аз слязох долу, където Макензи стоеше и си играеше на телефона.

-Найл, следващият път бъдете по-тихи.-каза тя и се прозя, а аз не проумявах за какво говори.

-Какво!?-попитах абсолютно объркан.

-Не се прави на тъп.Снощи чука Из.

-Какво!?Господи, не съм я чукал.-измърморих засрамено, след което сведох глава.

-Значи си гледал порно?-избухна в смях тя, което ме накара да се засрамя още повече.

-Стига де.-изхленчих аз, защото не спираше да се смее.

Докато тя продължаваше да се хили, вече паднала на пода, търкакяща се на земята, аз отидох в стаята на Изабел.Тя все още спеше, но и бълнуваше.Повтаряше името на Хари.Какво по дяволите!? Излязох, защото не можех да слушам как сънува него.Лол, дори, когато само го сънува ревнувам.Това момиче ме подлудява.Трябва да и призная, че я харесвам.Малко е странно, за толкова кратко време да започнеш да се влюбваш в даден човек, но да не я харесвам.Аз съм влюбен в нея!

***

Изабел се събуди и сега тримата с нея и Макензи седим и си говорим и се смеем, като за световно на моите засрамващи моменти от детството.

-Когато бях на седем-започнах аз.-се бях опитал да се катеря по една ограда, но си бях закачил гащите на нея и висях сам четири часа, докато не мина момичето което харесвам с едни приятели.Гащите ми се скъсаха, както си висях и паднах на земята.Имах огромна дупка на дупето и се засрамих толкова много и избягах.-завърших историята си, а те щяха да се удушат от смях, което накара и мен да започна да се смея.

Бях доста палаво хлапе, всъщност.Често ме пердашиха.Особено, когато отида в баба и често и чупих цветята и изяждах по два-три шамара от нея, но я обичах, честно казано.

Макензи отиде до таолетната, а сега беше моя шанс и трябваше да действам.

-Ъм, Из б-би ли искала...аз се чудих дали, ъмм...-притеснението ми завладя, което изобщо не беше добре.

-Какво?Изплюй камъчето, Найл.

-Би ли излязла на среща с мен?-въздъхнах и сведох глава, защото бузите ми поруменяха.

-Разбира се, Найл.Кога и къде?-усмихна се тя.

-Ами днес към осем и половина?-попитах аз, а тя кимна.-Ще бъде изненада.Аз ще тръгвам.Ще се видим, довечера.-прегърнах я и излязох през вратата.

Добра работа, Хоран!