Chapter 5

423 35 4
                                    

Всички бяха станали и се бяхме събрали в хола, около телевизора, където щяхме да гледаме Хари.Той помръдна и започна да се събужда.Всички мълчаха.Хари влезе в банята и се пусна втората камера.Погледна се в огледалото веднъж и нищо.Следващия път вече се беше събудил, защото невероятно силен писък, излезе от устата му, а всички избухнаха в смях.И сега идва по смешната част.Хари с намръщено, по точно бясно лице.Да му бяхте видели физиономията.Влезе веднага под душа с дрехите и започна да търка косата си, боята малко по малко взе да се отмива, защото, ако бяхме взели такава, която не се измива, щеше да стане грубо.Хари ми звънна и всички почнаха да ме подтикват да вдигна и да пусна високоговорителя.

-Ало?-всички се закикотиха.

-Ало, Из?

-Да.

-Да знаеш, защо по дяволите косата ми беше розова?-разкрещя се той.

-Не.-казах безразлично и затворих.

След това всички умряха да се смеят.Поне десет минути не спряхме да се смеем, като напушени хлапета.Всички се успокоиха и решиха да си тръгват, но аз бях гладна и останах в Найл.

-Какво ще ядем?-попитах аз.

-Да си направим пица!-каза въодушевено той.

-Добре, но преди това имаш ли всичко нужно?

-Мисля, че да.Сега ще видя.-отвори хладилника той.

Изкара, доста неща и ги постави на плота.Имаше шунка, кашкавал, кисели краставички, доматено пюре и др.(А/Б ще пропусна часта с тестото и правенето на пицата).След като направихме пицата я сложих да се пече.А в това време, докато чакахме с Найл седяхме на дивана и гледахме телевизия.Корема на Найл изкъркори и ние се засмяхме.Отидох да видя пицата, на която и трябваше още малко и щеше да бъде готова.След около десет минути я извадих и Найл награби първото парче.Засмях се, защото пицата още не беше изстинала, а той започна да яде и се опари.

***
Найл ме изпращаше до нас, защото се беше стъмнило и не искаше да се прибирам сама, когато стигнахме до нас, той ме прегърна и си тръгна.Влязох вкъщи, а татко седеше на дивана, когато ме видя направо подскочи.

-Къде беше цяла вечер момиченце!?Поболях се от притеснение!-започна да крещи той.

-Спах в къщата на един приятел.-отвърнах аз и извъртях очи.

-Приятел?Момче?Правихте ли секс?Да не е онзи Зейн?Само да го намеря ще му смажа главата.

-Татко!За Бога не сме правили секс.И не беше Зейн.Не бяхме сами, бяхме няколко момичета и три момчета.-извъртях очи за пореден път.

-Добре, но следващия път ми казвай, че няма да се прибираш.

-Но аз казах.

-Добре, добре, както и да е.-каза таткo.

Качих се в стаята си и се метнах на леглото.

***
На сутринта, докато си правих закуска видях, че татко е оставил бележка, на която пише, че заминал за два месеца.Уау, и това трябваше да ми го напише!?Не можеше ли да ми го каже снощи.Не съм го очаквала точно от него, но както и да е.Няма да му звъня, като не може сам да ми каже нещо такова.

*на другия ден*

Събудих се в тъмна стая.Не знаех къде се намирам, нито защо съм тук.Беше хладно и тъмно.Опитах да тръгна напред, но възела на крака ми, ми попречи да го направя.Започнах да викам силно, но нищо.Една самотна сълза се стече по лявата ми буза.След нея последваха още и още, докато вече не бях избухнала в силен плач.Свих се, на топка и не мърдах, само плачех.Страхувах се, а дори не знаех от какво, но знам, че е нещо лошо.
След като се поуспокоих след около петнадесет минути, вратата се отвори и през нея влезе Хари със зловеща усмивка.

-Е, ще си правим номера, така ли?-попита той, като ужасяващата усмивка не слизаше от лицето му.

-Пусни ме.-изсъсках срещу него аз.

-Това няма да стане, скъпа.А сега се съблечи, след малко ще се върна.

-Няма да се съблека.

-О, ще се съблечеш.Ще те накарам да стенеш силно.Стоновете ти ще отекват в цялата стая и няма да се чува нищо друго.-изтананика той и излезе.

В какво се забърках!?

А/Б знам, че не е това, което очаквахте и съжалявам за късата глава.Моля изкажете мнението си в коментарите :)





ErrorWhere stories live. Discover now