Chapter 9

309 27 3
                                    

Вече от няколко часа се подготвях за срещата.Изкъпах се, оправях си косата, докато припявах някаква песничка.След това смених много дрехи.Лол, държах се, като момиче.Даже по-зле!Едва ли тя се оправя толкова време.След като бях готов излязох и изкарах джойнта, като си дръпнах.Да, aз пуша трева, за което наистина съжалявам, но не мога да спра.С какво ли не съм опитвал.

***
Вече бяхме в ресторанта и аз и тя си поръчахме.След минути поръчката дойде, но непохватния сервитьор изля виното върху нея и се наложи да си тръгнем.В колата цареше неловка тишина, докато аз не я разруших.

-Какво мислиш за Хари?-попитах.

-Той е егоцентричен идиот и е толкова арогантен и нахален, че просто не е истина!-каза тя с такава ненавист, че чак ми стана смешно и аз само кимнах.

Гледна Точка На Изи

Изведнъж се чу някакъв шум от колата и тя спря.В момента беше 11 часът.Бяхме по средата на нищото и на всичкото отгоре нямахме обхват.Просто чудесно!

-Какво ще правим?-попитах нервно аз.

-Не знам.Ще повървим малко в гората, може да има хора.

  Вече от половин час вървяхме без посока.Пред погледа ми проблясна светлина.

  -Найл, виж там.-посочих му мястото.

-Да отидем там.-предложи той, а аз кимнах положително.

  Затичахме се и когато стигнахме установих, че това е вила и крушките вътре светиха, което означаваше, че има някой.Натиснах звънеца, а секунди по-късно вратата се отвори.Отвори жена на около 20 години.

-Извинете, че ви безпокоим в този късен час, но колата ни закъса, пък и нямаме обхват.Бихме искали да пренощуваме тук.-обясни Найл, а жената се усмихна топло и разбиращо.

-Влезте.-покани ни тя.-Нейт, би ли дошъл за малко?

След малко се появи човек също толкова млад, като жената.Той попита какво става, а тя му обясни.

-Може да преспите тук, а утре ще отидем да ви вземем колата.-каза той.-Маргарет приготви им стая.

Маргарет отиде някъде, а Найл си поговори с Нейт.Тя се върна и ни извика.Показа ни стаята.Там имаше завивки възглавници и дрехи.Аз и благодарих и тя излезе.

-Леглото е двойно.-отбеляза Найл.-Ако имаш нещо против ще ги помоля да спя на дивана.

-Не, нямам нищо против.Все пак няма да е за първи път.-усмихнах му се аз.

  Взех си дрехите и отидох в банята.Облякох ги и се напъхах под завивките, където Найл беше останал само по боксерки.

  Той обви ръката си около кръста ми и ме придърпа към себе си, а в същото време пеперудите в стомаха ми се разбунтуваха.Поставих главата си, върху гърдите му и вдишах аромата му.Силен мъжки парфюм.Ухаеше толкова добре.Бях притеснена.Все пак това са непознати хора, които ей така ни пуснаха в дома си, но пък изглеждаха безобидни.Докато бях в обятията на русокосия се чувствах в безопасност.

-Лека нощ.-пожелах му аз и той направи същото, като целуна нежно челото ми.

-Не, Хари!Спри!-изкрещях аз.-Остави го!Найл не е направил нищо.

-Ти ще бъдеш моя.-приближи се рязко до мен къдрокосия.-Само и единствено моя.-прошепна в ухото ми съблазнително.

-Мамка му, не съм ничия проклета собственост.Пусни шибания пистолет!-изкрещях за пореден път.

Хари натисна спусъка, а сълзите започнаха да се стичат по лицето ми.

Събудих се обляна в пот и сълзи.Найл се бе събудил.

-Добре ли си, Из?-попита притеснено той.

-Да, да добре съм.-казах аз и го стиснах силно в прегръдка.-Никога не ме напускай Найл.

-Няма да го направя.Никога!-прошепна той, а след това се унесох в сън.

Взех да качам по-често.Моля, изкажете искреното си мнение.Нещо повече от "некст"


ErrorWhere stories live. Discover now