Бях толкова ядосана, че си тръгнах като оставих Макензи сама.Вече се бях прибрала, а мола не беше много близко до нас, затова не се върнах.После ще и се обадя.Влязох в хола и скочих на дивана, като се излегнах на него.Пуснах си някакъв филм и се вгледах в телевизора.След като свърши, го изключих и се качих в стаята си.Тъкмо си оставях телефона на шкафчето, когато той извибрира в ръката ми.Някой ми беше пратил съобщение, видях, че е от Мак и просто оставих телефона си, утре щях да и обяснявам.По не знайна причина бях много изморена и веднага заспах, след като се изкъпах.
***
Събуди ме настоятелното хлопане по вратата ми от някой.Отворих вратата и Зейн ми се усмихваше мило, докато аз го гледах на кръв, защото прекъсна хубавия ми сън.
-Хей.
-Какво искаш, Зейн?-измърморих аз.
-Утре правя парти, искаш ли да дойдеш?
-Не ми се идва.-отрязах го.
-Добре.-каза той и се почеса зад врата.-Ъм, иначе как си?
-Недоспала.- тръшнах вратата пред лицето му и отново се проснах на леглото като чувал с картофи.
Вече така или иначе, нямаше да мога да заспа, затова влязох в банята и след пет минути отново излязох.
***
Целия ден го прекарах в лежене и ядене.Реших, че може да се разходя малко, за това се преоблякох и излязох от вкъщи.Отидох в парка и седнах на една пейка и извадих телефона си от джоба.Сетих се за вчершната случка и погледнах снощното съобщение от Макензи.Хей, Из, какво стана, къде си?
Вчера ми стана лошо и се прибрах не се тревожи, Мак.
Добре, просто вчера си тръгна без аз да разбера.
Съжалявам.
Няма проблем, надявам се, че сега си по-добре.Аз ще ти пиша по-късно.
Чао.
Поседях още малко и отидох до магазина да си купя вода и цигари.Да, аз пуша.Запалих цигарата си, вдишах дима и тръгнах да се прибирам.Както вървях черен джип, започна да се движи бавно, докато не се изравни с мен.Стъклата бяха затъмнени, затова не можех да видя човека в колата.Прозореца се свали и от него се показа рус перчем.Найл.
-Качвай се.-каза той, сякаш заповеднически, но го направих.
-Здравей.-поздравих го аз, а той се усмихна.
YOU ARE READING
Error
FanfictionМомичето седна на мекото легло и една самотна сълза се спусна по бузата и и падна върху постеления бял чаршаф, на който вече се беше образувало малко, мокро петънце. -Защо?-попита шепнейки тя.-Защо светът е толкова жесток? -Живота е кучка.Научи се д...