След като се прибрах изтрих грима си и си легнах.Не можех да заспя, защото постоянно се въртях и не спирах да мисля за случката от по-рано.Имах хиляди въпроса, на които нямаше да получа отговор.Защо го направих?Той защо започна?Аз защо продължих?Какво щеше да се случи, ако не бяхме спрели?Сега се радвам, че тогава и малкото разум в главата ми е бил останал.Тъпа Из.Тъпа, тъпа!Глупавата и наивна Изи.Какво си помислих сега, че може би малко ме е харесал.За Бога той беше пиян и двамата не мислихме трезво.И на всичкото отгоре го познавам само от два дена.Какво ли ми пука!?
***
Събудих се и влязох в банята погледнах се в огледалото и разбрах, че снощи нищо не съм изтрила и сега приличам на чудовището, за което Риана пее.Да де, само, че не седя под леглото и.Влязох под душа и след двадесет минути излязох.Обух черни дантелени бикини, които бяха същите като сутиена, който също сложих.Облякох къси панталонки и една тениска, която беше по-дълга от гащите ми.Изсуших дългата си коса и реших да изляза да разходя кучето си.***
Прибрах се и погледнах часовника, а той показваше 12;37.Време за обяд.Така или иначе пропуснах закуската.Отидох в кухнята, а на масата имаше храна, която петнадесет минути по-късно вече я нямаше.Качих се в стаята и легнах на леглото.Неусетно съм заспала.
Събуди ме упоритото звънене на някой.Взех телефона си и натиснах зелената слушалка.-Ало?
-Изи?
-Да?Кой се обажда?
-Ъм, аз съм Макензи.
-Оо, Мак, какво искаш?
-Чудех се дали би искала да отидем до мола.
-Да, но кога?
-Ами да се чакаме пред него след половин час.
-Добре, до чуване.
-Чао.Сресах косата си на бързо, взех някакви пари и телефона си и тръгнах към големия мол.Минахме през Starbucks, за да си вземем кафета и Макензи реши, че и трябва ново бельо.Влязохме в магазина и тя награби един куп сутиени и бикини и влезе в една от съблекалните, докато я чаках отидох и аз да разгледам.Гледах сутиените, докато две ръце не се обвиха, около кръста ми, което ме накара да потрепна леко.
-Този сутиен ми харесва.-каза в ухото ми, познат глас, който с пръст показа един черен сутиен с шипове, който мисля, Крисчън е карал Анастейжа да си го слага.
-Махай се, Хари!-изсъсках и се освободих от него.
-Снощи, казваше друго, нали така?Караше ме да продължа, защото ти харесваше.Беше толкова секси, докато стенеше.-каза той и затвори очи.-Мога да свърша само, докато се сещам какви неща правеше.-подсмихна се той.
-Млъкни!Не забравяш ли кой ни накара да спрем?
-Тогава умът ти говореше едно, а тялото съвсем друго, любов.-засмя се сухо той.
-Не.Искам.Да.Те.Слу-шам!Махни се от мен!-извиках и го бутнах силно, но той не помръдна и видях как крайчетата на устните му започват да се повдигат, докато голяма и мазна усмивка не се появи на лицето му.
-Добре, но скъпа ми Изабел, аз ще съм винаги тук.-каза за последно той и излезе от магазина, а след това се изгуби от погледа ми.
По дяволите, какви ги дрънка тоя!?Май е бил пиян.Точно така!Напил се е още от следобяд.Тъпият кучи син!Какво си мисли!?Че може да дойде ей така и да ми говори по този начин, все едно съм една от курвите му!Не, няма да стане!Чуй ме, Хари Стайлс, аз няма да бъда една от твоите играчки!
YOU ARE READING
Error
FanfictionМомичето седна на мекото легло и една самотна сълза се спусна по бузата и и падна върху постеления бял чаршаф, на който вече се беше образувало малко, мокро петънце. -Защо?-попита шепнейки тя.-Защо светът е толкова жесток? -Живота е кучка.Научи се д...