Chapter 3

435 34 1
                                    

След като се прибрах изтрих грима си и си легнах.Не можех да заспя, защото постоянно се въртях и не спирах да мисля за случката от по-рано.Имах хиляди въпроса, на които нямаше да получа отговор.Защо го направих?Той защо започна?Аз защо продължих?Какво щеше да се случи, ако не бяхме спрели?Сега се радвам, че тогава и малкото разум в главата ми е бил останал.Тъпа Из.Тъпа, тъпа!Глупавата и наивна Изи.Какво си помислих сега, че може би малко ме е харесал.За Бога той беше пиян и двамата не мислихме трезво.И на всичкото отгоре го познавам само от два дена.Какво ли ми пука!?

***
Събудих се и влязох в банята погледнах се в огледалото и разбрах, че снощи нищо не съм изтрила и сега приличам на чудовището, за което Риана пее.Да де, само, че не седя под леглото и.Влязох под душа и след двадесет минути излязох.Обух черни дантелени бикини, които бяха същите като сутиена, който също сложих.Облякох къси панталонки и една тениска, която беше по-дълга от гащите ми.Изсуших дългата си коса и реших да изляза да разходя кучето си.

***
Прибрах се и погледнах часовника, а той показваше 12;37.Време за обяд.Така или иначе пропуснах закуската.Отидох в кухнята, а на масата имаше храна, която петнадесет минути по-късно вече я нямаше.Качих се в стаята и легнах на леглото.Неусетно съм заспала.
Събуди ме упоритото звънене на някой.Взех телефона си и натиснах зелената слушалка.

-Ало?
-Изи?
-Да?Кой се обажда?
-Ъм, аз съм Макензи.
-Оо, Мак, какво искаш?
-Чудех се дали би искала да отидем до мола.
-Да, но кога?
-Ами да се чакаме пред него след половин час.
-Добре, до чуване.
-Чао.

Сресах косата си на бързо, взех някакви пари и телефона си и тръгнах към големия мол.Минахме през Starbucks, за да си вземем кафета и Макензи реши, че и трябва ново бельо.Влязохме в магазина и тя награби един куп сутиени и бикини и влезе в една от съблекалните, докато я чаках отидох и аз да разгледам.Гледах сутиените, докато две ръце не се обвиха, около кръста ми, което ме накара да потрепна леко.

-Този сутиен ми харесва.-каза в ухото ми, познат глас, който с пръст показа един черен сутиен с шипове, който мисля, Крисчън е карал Анастейжа да си го слага.

-Махай се, Хари!-изсъсках и се освободих от него.

-Снощи, казваше друго, нали така?Караше ме да продължа, защото ти харесваше.Беше толкова секси, докато стенеше.-каза той и затвори очи.-Мога да свърша само, докато се сещам какви неща правеше.-подсмихна се той.

-Млъкни!Не забравяш ли кой ни накара да спрем?

-Тогава умът ти говореше едно, а тялото съвсем друго, любов.-засмя се сухо той.

-Не.Искам.Да.Те.Слу-шам!Махни се от мен!-извиках и го бутнах силно, но той не помръдна и видях как крайчетата на устните му започват да се повдигат, докато голяма и мазна усмивка не се появи на лицето му.

-Добре, но скъпа ми Изабел, аз ще съм винаги тук.-каза за последно той и излезе от магазина, а след това се изгуби от погледа ми.

 По дяволите, какви ги дрънка тоя!?Май е бил пиян.Точно така!Напил се е още от следобяд.Тъпият кучи син!Какво си мисли!?Че може да дойде ей така и да ми говори по този начин, все едно съм една от курвите му!Не, няма да стане!Чуй ме, Хари Стайлс, аз няма да бъда една от твоите играчки!

ErrorWhere stories live. Discover now